Защо днес има толкова много преводи на Библията? Според тебе допринасят ли новите преводи за разбирането на Библията, или обратното? Като се запознаеш с произхода им, ще можеш по–добре да прецениш.

Първо обаче да отговорим на въпроса кой и кога е написал Библията.

По принцип Библията е разделена на две части. В първата има 39 книги, съдържащи „свещените думи на Бога“. (Римляни 3:2) Бог вдъхновил верни мъже да напишат тези книги в продължение на около 1100 години, от 1513 до след 443 г. пр.н.е. Те писали главно на еврейски език, затова наричаме тази част Еврейски писания, познати също като Стар завет.

Във втората част има 27 книги, които също са „слово на Бога“. (1 Солунци 2:13) Бог вдъхновил верни ученици на Исус Христос да напишат тези книги за много по–кратък период — приблизително 60 години, от около 41 до 98 г. от н.е. Като цяло те били написани на гръцки, затова частта се нарича Християнски гръцки писания, известни също като Нов завет.

Заедно тези 66 книги съставят Библията — Божието послание за човечеството. Но защо били направени преводи на Свещеното писание? Ето три основни причини:

• Хората да могат да го четат на майчиния си език.

• Да се отстранят грешки на преписвачи и така да се възстанови оригиналният текст.

• Да се осъвремени езикът.

Обърни внимание как тези фактори били взети предвид при два ранни превода.

Около 300 години преди Исус юдейски книжовници започнали да превеждат Еврейските писания на гръцки. Този превод станал известен като „Септуагинта“. Защо бил направен? За да помогне на многото юдеи, които тогава говорели гръцки вместо еврейски, да се придържат към „свещените писания“. (2 Тимотей 3:15)

„Септуагинта“ помогнала и на милиони хора, които не били юдеи и говорели гръцки, да разберат библейските учения. Как? Професор Уилбърт Хауард казва: „От средата на I век тя станала Библията на християнската църква, чиито мисионери ходели по синагогите ‘и доказвали от писанието, че Месията бил Исус’.“ (Деяния 17:3, 4; 20:20) Според библеиста Фредерик Брус това била една от причините много юдеи скоро „да загубят интерес към „Септуагинта“.

Като постепенно получавали книгите на Християнските гръцки писания, учениците на Исус ги добавяли към превода „Септуагинта“ и така била съставена цялата Библия, с която разполагаме днес.

Около 300 години след завършването на Библията църковният писател Йероним направил латински превод на Библията, който станал познат като „Вулгата“. Но защо имало нужда от още един превод, щом вече съществували различни преводи на латински? Според „Международна стандартна библейска енциклопедия“ Йероним искал да поправи „преводни неточности, очевидни грешки и неоправдани добавки или пропуски“.

Той поправил много от тези грешки. Но след време църковните власти направили нещо със сериозни последствия. Те обявили латинската „Вулгата“ за единствения одобрен превод на Библията и това не се променило векове наред. Вместо да помогне на обикновените хора да разберат Библията, „Вулгата“ я направила недостъпна, защото след време почти никой не знаел латински.

Междувременно продължили да се правят преводи на Библията, като например известната сирийска „Пешита“ от около V век. Но чак през XIV век били подновени усилията Писанието да стане достъпно за обикновените хора на техния език.

Към края на XIV век в Англия Джон Уиклиф направил първата крачка към освобождението от оковите на един мъртъв език, като превел Библията на английски — език, който сънародниците му разбирали. Скоро след това благодарение на печатарската преса на Йоханес Гутенберг станало възможно разпространението на нови преводи на множество живи езици из цяла Европа.

С появата на все повече английски издания на Библията някои критици поставили под съмнение нуждата от различни преводи на един език. Английският духовник Джон Луис от XVIII век писал: „Езикът остарява и става неразбираем, затова е необходимо старите преводи да се ревизират, за да са на съвременен език и да са понятни за настоящото поколение.“

За библеистите днес е по–лесно от всякога да преработват стари преводи. Те са много по–вещи в древните езици на Библията и разполагат с ценни ръкописи, открити неотдавна. Това им помага по–точно да установят какво гласи оригиналният текст на Библията.

Следователно новите преводи на Библията са ценни. Разбира се, с някои от тях трябва да сме внимателни. * Но ако преводачите на едно ново издание са били водени от искрена любов към Бога, трудът им може да е от голяма полза за нас.