Адът („шеол“ и „хадес“ на оригиналните езици на Библията) е просто гробът, а не място на вечни мъки. Затова в ада отиват както добрите, така и лошите хора. (Йов 14:13; Псалм 9:17) В Библията този общ гроб на човечеството е наречен „дом, събиращ всички живи“. (Йов 30:23)

 Дори Исус отишъл в ада, когато умрял. Но той не бил „оставен в ада“, защото Бог го възкресил. (Деяния 2:31, 32, „Ревизирано издание на Библията“)

Вечен ли е адът?

 Всички, които отиват в ада, ще излязат от него, ще бъдат възкресени от Исус с Божията сила. (Йоан 5:28, 29; Деяния 24:15) Говорейки за това бъдещо възкресение, пророчеството в Откровение 20:13 казва: „И смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях.“ („Ревизирано издание на Библията“) След като се изпразни, адът вече няма да съществува; никой няма да отива там, защото „вече няма да има смърт“. (Откровение 21:3, 4; 20:14)

 Въпреки това не всички, които умират, отиват в ада. Библията показва, че някои хора са много зли и никога няма да се променят. (Евреи 10:26, 27) Когато умрат, те не отиват в ада, а в геената, която е символ на вечно унищожение. (Матей 5:29, 30) Например Исус посочил, че някои от лицемерните религиозни водачи по негово време, ще отидат в геената. (Матей 23:27–33)