Прескочи към материала

Какво е огненото езеро? Същото ли е като ада или геената?

Какво е огненото езеро? Същото ли е като ада или геената?

Отговорът на Библията

 Огненото езеро е символ на вечно унищожение. То е същото като геената, но се различава от ада, който е общият гроб на човешкия род.

Не е буквално езеро

 Петте стиха в Библията, в които се говори за „огненото езеро“, показват, че то е символично, а не буквално. (Откровение 19:20; 20:10, 14, 15; 21:8) В него са хвърлени:

Символ на вечно унищожение

 Библията казва, че огненото езеро „означава втората смърт“. (Откровение 20:14; 21:8) Първият вид смърт, за която се говори в Библията, е резултат от греха на Адам. След нея човек може да бъде възкресен, тоест върнат към живот. Накрая Бог ще премахне тази смърт. (1 Коринтяни 15:21, 22, 26)

Никой не може да излезе от символичното огнено езеро

 Огненото езеро символизира различен, втори вид смърт. Макар че и тя представя състояние на пълно бездействие, Библията не казва нищо за възкресение след нея. Например в Библията четем, че Исус има „ключовете на ада и смъртта“, което показва, че той има властта да освободи хората от смъртта вследствие на Адамовия грях. (Откровение 1:18; 20:13, „Синодално издание на Библията“) Но нито Исус, нито някой друг има ключ за огненото езеро. Това езеро символизира вечно наказание под формата на окончателно унищожение. (2 Солунци 1:9)

Същото като геената, долината на Еном

 Геената (на гръцки „гѐена“) е спомената 12 пъти в Библията. Подобно на огненото езеро тя е символ на вечно унищожение. Макар че в някои преводи тази дума е предадена като „пъкъл“ или „ад“, геената се различа от ада (на еврейски „шео̀л“, на гръцки „ха̀дес“).

Долината на Еном

 Думата „геена“ буквално означава „долината на Еном“ и се отнася за долина отвъд стените на Йерусалим. В библейски времена жителите на града я използвали за сметище. Там бил поддържан постоянен огън, в който изгаряли отпадъците, а червеите изяждали всичко, до което огънят не достигал.

 Исус използвал геената като символ на вечно унищожение. (Матей 23:33) Той казал, че в нея „червеите не умират и огънят не угасва“. (Марко 9:47, 48) Така направил връзка с условията в долината на Еном и с пророчеството в Исаия 66:24, което гласи: „Те ще излязат и ще видят труповете на хората, които вършеха престъпления против мене. Червеите по тях няма да умрат и огънят им няма да угасне.“ Сравнението на Исус не описва мъчения, а пълно унищожение. Червеите и огънят поглъщат трупове, а не живи хора.

 Нищо в Библията не навежда на мисълта, че някой може да бъде върнат от геената. Както „огненото езеро“, така и „огнената геена“ символизират окончателно, вечно унищожение. (Откровение 20:14, 15; 21:8; Матей 18:9)

В какъв смисъл „мъчени ден и нощ за вечни времена“?

 Щом огненото езеро е символ на унищожение, защо Библията казва, че в него Дяволът, дивият звяр и лъжливият пророк „ще бъдат мъчени ден и нощ за вечни времена“? (Откровение 20:10) Ето четири причини, поради които не е възможно да става въпрос за буквално мъчение:

  1.   За да бъде мъчен вечно, Дяволът трябва да остане жив вечно. Но Библията посочва, че той ще бъде унищожен. (Евреи 2:14)

  2.   Вечният живот е Божи дар — не наказание. (Римляни 6:23)

  3.   Дивият звяр и лъжливият пророк са символи и не могат да бъдат мъчени буквално.

  4.   Контекстът показва, че мъчението на Дявола се състои във вечно лишаване от възможност за действие или с други думи вечно унищожение.

 Думата за мъчение, използвана в Библията, може да се отнася за лишаване от свобода. Например гръцката дума за „мъчители“ в Матей 18:34 е предадена като „пазачи в затвора“ в много преводи, което показва връзката между думите „мъчение“ и „затвор“. a Подобно на това паралелните повествования в Матей 8:29 и Лука 8:30, 31 отъждествяват мъчението с „бездната“ — символично място на пълно бездействие, или смърт. (Римляни 10:7; Откровение 20:1, 3) Всъщност в книгата Откровение думите „мъчение“ и „измъчвам“ са използвани няколко пъти в символичен смисъл. (Откровение 9:5; 11:10; 18:7, 10)

a Старогръцко–български речник на Новия завет. София, 2010, с. 74.