Евреи 10:1-39

10  Тъй като Законът представлява само сянка+ на бъдещите благословии, но не и самата им същност, свещениците никога не могат да направят съвършени онези, които се покланят на Бога, като принасят постоянно всяка година едни и същи жертви.+  Ако не беше така, нима принасянето на жертви нямаше да престане, понеже поклонниците, принасящи свята служба и очистени веднъж завинаги, вече нямаше да имат ясна представа за това, че са грешни*?+  Точно обратното, чрез тези жертви всяка година се напомня за греховете,+  защото не е възможно кръвта на бикове и на козли да премахне греховете.+  Затова когато влиза в света, той казва: „‘Ти не искаше жертви и приноси,+ но ми приготви тяло.+  Приносите за изгаряне и приносите за грях не ти бяха угодни.’+  Тогава казах: ‘Ето, дойдох (в свитъка на книгата е записано за мене)+ да изпълня твоята воля, о, Боже.’“+  След като най–напред казва „Ти не искаше и не ти бяха угодни жертвите и приносите, нито приносите за изгаряне, нито приносите за грях“+ — жертвите, принасяни според Закона,+  после казва: „Ето, дойдох да изпълня твоята воля.“+ Той отменя първото, за да може да утвърди второто.+ 10  Именно според тази „воля“+ ние сме осветени+ посредством принасянето+ на тялото на Исус Христос веднъж+ завинаги. 11  И всеки свещеник ежедневно+ заема своето място,+ за да извършва служба за хората, като принася същите жертви много пъти, понеже те никога не могат да премахнат греховете напълно.+ 12  Но той принесе завинаги една жертва за греховете+ и седна отдясно на Бога,+ 13  като оттогава нататък очакваше враговете му да бъдат положени под краката му*.+ 14  Защото принасяйки една жертва,+ той завинаги направи съвършени онези, които биват освещавани.+ 15  Освен това и светият дух+ ни дава свидетелство, понеже първо казва: 16  „‘Това е договорът, който ще сключа с тях след тези дни — казва Йехова. — Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.’“+ 17  А после казва: „И няма да си спомням вече за греховете им и за беззаконните им дела.“+ 18  А където греховете са простени,+ там вече няма принос за грях.+ 19  И така, братя мои, щом чрез кръвта на Исус можем със смелост да влезем+ в святото място+ по пътя, 20  който той проправи за нас като нов и жив път през завесата,+ която е неговата плът,+ 21  и щом имаме велик свещеник, на когото е поверен Божият дом,+ 22  нека се покланяме на Бога с искрено сърце и с пълна увереност и вяра, след като нашите сърца и нечистата ни съвест бяха очистени*+ и телата ни бяха измити с чиста вода.+ 23  Нека се държим здраво и непоколебимо+ за възможността да изявяваме своята надежда+ пред всички, защото е верен+ онзи, който даде обещанието. 24  И нека мислим един за друг, за да се подбуждаме+ към любов и добри дела,+ 25  без да пренебрегваме общите ни събирания,+ какъвто навик са придобили някои, но да се насърчаваме+ взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.+ 26  Защото ако след като сме получили точно познание за истината,+ ние умишлено вършим грях,+ вече няма жертва за греховете ни,+ 27  но е налице едно изпълнено със страх очакване на съда,+ а също и едно огнено негодувание, което ще погълне противниците.+ 28  Всеки, който не зачита закона на Моисей, умира без пощада въз основа на думите на двама или трима свидетели.+ 29  Тогава колко по–сурово наказание,+ мислите, ще заслужи онзи, който потъпква+ Божия син и не смята, че кръвта+ на договора, с която беше осветен, е ценна, и който оскърбява духа+ на незаслужената милост с презрението си? 30  Защото познаваме онзи, който каза: „Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото.“+ И още: „Йехова ще съди народа си.“+ 31  Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог!+ 32  Но вие си припомняйте миналите дни, когато, след като бяхте просветени,+ издържахте страданията на тежката борба,+ 33  като понякога бяхте изложени на показ като в театър+ и понасяхте обиди и мъки, а понякога бяхте заедно с онези, които се намираха в такова положение.+ 34  Защото и показвахте състрадание към онези, които бяха хвърлени в затвора, и приемахте разграбването на притежанията си с радост,+ понеже знаехте, че имате по–добро и вечно притежание.+ 35  Така че не се отказвайте да говорите смело*,+ понеже за това ще получите голяма награда.+ 36  Защото ви е необходима издръжливост,+ та след като изпълните Божията воля,+ да получите онова, което е обещано.+ 37  Защото още „съвсем малко време“+ и „онзи, който идва, непременно ще дойде и няма да се забави“.+ 38  „А моят праведен служител ще живее благодарение на вярата си“+ и „ако той се отдръпне от мене, няма да е угоден на душата ми“.+ 39  Но ние не сме от онези, които се отдръпват и отиват към унищожение,+ но от онези, притежаващи вярата, която запазва душата жива.+

Бележки под линия

Или: „нечиста съвест заради греховете си“.
Виж Пс 110:1, бел. под линия.
Буквално: „поръсени“, като се има предвид поръсени с кръвта на Исус.
Или: „от свободата на изказа“.