Не, не ги принуждаваме. В основното ни списание „Стражева кула“ сме заявили: „Да бъдат принуждавани хората да променят религията си, е погрешно.“ a Някои от причините са следните:

•   Исус Христос никога не принуждавал хората да приемат ученията му. Той бил наясно, че малцина щели да откликнат на неговото послание. (Матей 7:13, 14) Когато някои от учениците на Исус се възмутили от думите му, той ги оставил да си вървят, вместо да ги принуждава да останат. (Йоан 6:60–62, 66–68)

•   Исус учел последователите си да не карат хората насила да променят вярванията си. Вместо да оказват натиск на другите да приемат добрата новина за Царството, неговите ученици трябвало да търсят възприемчиви хора, готови да слушат. (Матей 10:7, 11–14)

•   Принудителното приемане на друга вяра е безсмислено, тъй като Бог приема поклонение, което е принасяно от сърце. (Второзаконие 6:4, 5; Матей 22:37, 38)

 Вярно е, че разпространяваме библейското послание „до най–отдалечените краища на земята“, като проповядваме „пред всички и от къща на къща“, както е заповядано в Библията. (Деяния 1:8; 10:42; 20:20) Подобно на християните през първи век и ние понякога сме обвинявани, че по незаконен начин привличаме хората към нашата вяра. (Деяния 18:12, 13) Такива обвинения обаче са неоснователни. Ние не налагаме вярванията си на никого, но смятаме, че е необходимо хората да приемат познание, за да могат да вземат осведомено решение.

 Ние не караме хората да променят религията си, не извършваме политическа дейност зад маската на религията, нито предлагаме материални или социални облаги, с цел да привличаме поддръжници. Това е в пълна противоположност на действията на онези, които твърдят, че са християни, но позорят Христос чрез подобни практики. b

 Да, Библията разкрива, че хората имат право да променят религията си. В нея са записани много случаи, при които хора са избирали да не следват религиозните обичаи на роднините си и които по своя воля са избрали да се покланят на истинския Бог. Сред тях са Авраам, Рут, някои атиняни, както и апостол Павел. (Исус Навиев 24:2; Рут 1:14–16; Деяния 17:22, 30–34; Галатяни 1:14, 23) Освен това Библията дори признава правото на човек да вземе неразумното решение да изостави поклонението, което Бог одобрява. (1 Йоан 2:19)

 Правото човек да промени религията си е подкрепено от „Всеобщата декларация за правата на човека“, която ООН нарича „основата на международните стандарти за правата на човека“. Този документ гласи, че всеки има „правото да смени религията или убежденията си“ и „правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи“, което включва и религиозни идеи. c Разбира се, тези права носят със себе си задължението да уважаваме правата на другите да се придържат към убежденията си, както и да отхвърлят идеите, с които не са съгласни.

 Не непременно. Библията ни насърчава да проявяваме уважение към всички независимо от религията им. (1 Петър 2:17) Освен това Свидетелите на Йехова се подчиняват на библейската заповед да почитат родителите си дори те да имат различни вярвания. (Ефесяни 6:2, 3)

 Все пак не всички са съгласни с гледната точка на Библията. Една жена, отраснала в Замбия, споделя: „В моята общност, когато някой промени религията си, ... се приема като проява на невярност, предателство срещу семейството и обществото.“ Тази жена лично се сблъскала с този проблем на юношеска възраст, когато започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и скоро след това решила да промени религията си. Тя разказва: „Родителите ми неколкократно ми казваха, че съм ги огорчила и разочаровала. Беше ми много трудно, тъй като тяхното одобрение означава много за мене. ... Това, че избрах да бъда лоялна на Йехова d, а не на религиозните традиции, не означава, че съм проявила нелоялност към семейството си.“