Матей 22:1-46
22 След това Исус продължи да им говори с притчи:+
2 „Небесното царство прилича на човек, на цар, който даде сватбено угощение+ за сина си.
3 И той изпрати робите си да съберат поканените на сватбеното угощение,+ но те не искаха да дойдат.+
4 Тогава той изпрати други роби+ с думите: ‘Кажи на поканените: „Ето, приготвих обяда,+ биковете и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбеното угощение.“’+
5 Но те останаха равнодушни и тръгнаха — един на нивата си, друг по търговия,+
6 а останалите, като хванаха робите му, безсрамно се подиграха с тях и ги убиха.+
7 Царят обаче се разгневи, изпрати войските си и погуби убийците, като опожари града им.+
8 Тогава каза на робите си: ‘Сватбеното угощение е готово, но поканените се оказаха недостойни за него.+
9 Затова отидете на пътищата, водещи извън града, и поканете на сватбеното угощение когото намерите.’+
10 И робите отидоха на пътищата и събраха всички хора, които намериха, както зли, така и добри,+ и сватбената зала се напълни с гости*.+
11 Когато царят дойде да види гостите, забеляза един мъж, който не беше облечен със сватбени дрехи,+
12 и го попита: ‘Приятелю, ти как влезе тук без сватбени дрехи?’+ А той мълчеше.
13 Тогава царят каза на служителите си: ‘Вържете му ръцете и краката и го изхвърлете навън в тъмното. Там той ще плаче и ще скърца със зъби.’+
14 Защото поканените са много, а избраните — малко.“+
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се наговориха да го хванат в капан въз основа на думите му.+
16 И изпратиха при него своите ученици заедно с привържениците на Ирод+ и те казаха: „Учителю, знаем, че говориш истината и учиш хората на Божия път в съгласие с истината, и не проявяваш пристрастие, защото не гледаш кой какъв е.+
17 Тогава ни кажи какво мислиш: позволено ли е да се плаща данък на императора*, или не?“+
18 Но като знаеше колко са зли, Исус им отговори: „Лицемери, защо ме подлагате на изпитание?+
19 Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.“ Донесоха му един динарий*.
20 И той ги попита: „Чий образ и надпис е това?“+
21 Те отговориха: „На императора.“ А той им каза: „Тогава плащайте на императора онова, което е на императора, а на Бога — онова, което е на Бога.“+
22 Като чуха тези думи, те се удивиха, оставиха го и си тръгнаха.+
23 Същия ден садукеите, които казват, че няма възкресение, дойдоха при него и го попитаха:+
24 „Учителю, Моисей каза: ‘Ако някой мъж умре, без да има деца, брат му трябва да се ожени за жена му и да създаде потомство за своя брат.’+
25 Имаше обаче седем братя, първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на своя брат.+
26 Така се случи и с втория, и с третия, и с всичките седем.+
27 Накрая умря и жената.
28 Тогава при възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Защото всички те я имаха за своя жена.“+
29 В отговор Исус им каза: „Заблуждавате се, защото не познавате нито Писанието, нито силата на Бога,+
30 понеже при възкресението нито мъжете ще се женят, нито жените ще се омъжват,+ а ще бъдат като небесните ангели.
31 А относно възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви каза с думите+
32 ‘Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков’?+ Той не е Бог на мъртвите, а на живите.“+
33 Като чуха това, множествата бяха смаяни от нещата, които той поучаваше.+
34 И когато чуха, че накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха заедно.
35 И един от тях, който познаваше Закона,+ му зададе въпрос, за да го изпита:
36 „Учителю, коя е най–важната заповед в Закона?“+
37 Той му каза: „‘Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’+
38 Това е първата и най–важна заповед.
39 Втората като нея е: ‘Обичай ближния си както себе си.’+
40 На тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“+
41 И докато фарисеите бяха събрани заедно, Исус ги попита:+
42 „Какво мислите за Христос? Чий син е той?“ Те му отговориха: „Давидов.“+
43 Той им каза: „Тогава как под вдъхновение+ Давид го нарича Господар, казвайки
44 ‘Йехова каза на моя Господар „Седни от дясната ми страна, докато не положа твоите врагове под краката ти“’?+
45 Но щом Давид го нарича Господар, как тогава той е негов син?“+
46 И никой не можеше да му отговори нито дума и оттогава никой вече не се осмеляваше да го разпитва.+
