Възгледът и обичаите ни, свързани с погребенията, са основани на библейските учения. Някои от тях са:

•   Нормално е да скърбим за починалите си близки. Учениците на Исус тъгували за починалите си близки. (Йоан 11:33–35, 38; Деяния 8:2; 9:39) Така че ние не гледаме на погребенията като на време за веселие. (Еклисиаст 3:1, 4; 7:1–4) Точно обратното — смятаме, че това е време да проявим съчувствие. (Римляни 12:15)

•   Мъртвите не съзнават нищо. Независимо къде живеем и от какъв произход сме, ние избягваме всякакви обичаи, свързани с небиблейското вярване, че мъртвите продължават да съществуват и могат да влияят на живите. (Еклисиаст 9:5, 6, 10) Това включва обичаи като бдение, погребални празненства и помени, раздаване на храна за мъртвите, жертвоприношения за мъртвите, говорене на починалия и вдовишки ритуали. Ние избягваме всички тези обичаи, за да сме послушни на библейската заповед: „Отделете се ... и повече не докосвайте онова, което е нечисто.“ (2 Коринтяни 6:17)

•   Има надежда за мъртвите. Библията учи, че ще има възкресение и че ще дойде време, когато вече няма да има смърт. (Деяния 24:15; Откровение 21:4) Тази надежда ни помага да не прибягваме до крайни практики в изразяването на скръбта си, точно както помогнала на християните през първи век. (1 Солунци 4:13)

•   Библията насърчава към скромност. (Притчи 11:2) Ние не използваме погребенията като възможност да се хвалим със своето богатство или положение в обществото. (1 Йоан 2:16) Не организираме пищни погребения, където да забавляваме присъстващите, нито купуваме дрехи или скъпи ковчези, с които да ги впечатлим.

•   Не налагаме на другите вярванията си относно погребенията. В това отношение следваме принципа: „Всеки от нас за себе си ще дава сметка на Бога.“ (Римляни 14:12) Но ако имаме възможност, се опитваме да обясняваме вярванията си „с мекота и дълбоко уважение“. (1 Петър 3:15)

 Място: Ако семейството реши да организира официално погребение, трябва да избере къде да бъде проведено то. Това може да стане в Зала на Царството, Дом на покойника, частен дом, крематориум или на гробищен парк.

 Погребална служба: За утеха на скърбящите се изнася погребално слово, в което се обяснява какво казва Библията относно смъртта и надеждата за възкресение. (Йоан 11:25; Римляни 5:12; 2 Петър 3:13) В него може да бъдат споменати добрите качества на починалия, като се наблегне на поуките от примера му на вярност. (2 Царе 1:17–27)

 Може да се изпее основана на Библията песен. (Колосяни 3:16) В края на погребалната служба се казва утешителна молитва. (Филипяни 4:6, 7)

 Няма събиране на пари: Не вземаме пари за никакви религиозни служби, включително погребения, и на събранията ни не се събират волни пожертвувания. (Матей 10:8)

 Присъстващи: Хора, които не са Свидетели, също може да присъстват на погребалните служби, провеждани в Залата на Царството. Подобно на другите ни събрания, те са достъпни за всички.

 Всеки Свидетел сам решава дали да присъства въз основа на обучената си от Библията съвест. (1 Тимотей 1:19) Ние обаче не участваме в религиозни служби, които не са в хармония с Библията. (2 Коринтяни 6:14–17)