Еклисиаст 7:1-29
7 Доброто име е по–добро от скъпоценно маслиново масло+ и денят на смъртта — от деня на раждането.+
2 По–добре е да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на угощение,+ понеже такъв е краят на всеки човек. Който е жив, нека вземе това присърце.
3 По–добре е безпокойство, отколкото смях,+ защото от печалното лице сърцето става по–добро.+
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене,+ а сърцето на безразсъдните е в дома на веселие.+
5 По–добре е да слушаш порицанието на мъдрия,+ отколкото песента на безразсъдните,+
6 защото смехът на безразсъдния е като пращенето на тръните под котела.+ И това е суета.
7 Потисничеството може да накара мъдрия да постъпва неразумно+ и подаръкът+ може да поквари сърцето.+
8 По–добре е краят на някое дело, отколкото началото му.+ По–добре е търпелив човек, отколкото някой високомерен по дух.+
9 Не бързай да се обиждаш в духа си,+ защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.+
10 Не казвай „Защо предишните дни бяха по–добри от сегашните?“,+ тъй като не е мъдро+ да питаш това.
11 Мъдростта заедно с наследство е добра и полезна* за онези, които виждат слънцето.+
12 Защото мъдростта е защита,+ както и парите са защита.+ Но предимството на познанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я притежават.+
13 Погледни делата+ на истинския Бог. Кой може да изправи онова, което той е изкривил?+
14 В добър ден проявявай доброта,+ а в лош ден помисли, че и единият, и другият са създадени от истинския Бог,+ та да не може човек да открие какво ще бъде след него.+
15 Видях всичко през суетните си дни.+ Праведният загива в праведността си,+ а неправедният живее дълго в злината си.+
16 Не бъди прекалено праведен,+ нито твърде мъдър.+ Защо сам да се погубиш?+
17 Не бъди прекалено неправеден,+ нито глупав.+ Защо да умреш преждевременно?+
18 По–добре е да държиш едното, но и да не изпускаш другото от ръка.+ Защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.+
19 Мъдростта прави мъдрия по–силен от десет могъщи мъже в града.+
20 Няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях.+
21 Не вземай присърце всички думи, които казват хората,+ за да не чуеш служителя си да те проклина.+
22 Защото сърцето ти добре знае, че и ти самият много пъти си проклинал другите.+
23 Изпитах с мъдрост всички тези неща. Казах: „Ще стана мъдър!“ Но мъдростта беше далече от мене.+
24 Онова, което е станало, е далечно и много дълбоко. Кой може да го разбере?+
25 Обърнах се със сърцето си+ да науча, да изследвам и да намеря мъдростта+ и смисъла на всичко,+ и да науча какво е злото на безразсъдството и глупостта на лудостта.+
26 И открих следното: по–горчива от смъртта+ е жената, която е ловджийска мрежа и чието сърце е рибарска мрежа, а ръцете ѝ са окови.+ Който бяга от нея, е угоден на истинския Бог, а който позволи тя да го хване, върши грях.+
27 „Ето, това открих — казва онзи, който събира народа,+ — като изследвах нещата едно по едно, за да стигна до заключението,+
28 което душата ми постоянно търсеше, но без успех. Намерих един праведен мъж сред хиляда души,+ но праведна жена сред всички тях не намерих.+
29 Ето, открих само това, че истинският Бог е направил хората праведни,+ но те следват многобройните си замисли.“+
Бележки под линия
^ Или: „Мъдростта е по–добра и по–полезна от наследството“.
