За доброто приятелство е необходимо общуване. Затова Бог ни подканя да му говорим и така ни дава възможността да станем негови близки приятели. Той ни казва: „Вие ще ме призовавате, ще идвате при мене и ще ми се молите, а аз ще ви слушам.“ (Йеремия 29:12) Като говорим на Бога, се ‘приближаваме до него и той се приближава до нас’. (Яков 4:8) Библията ни уверява: „Йехова е близо до всички, които го призовават.“ (Псалм 145:18) Колкото повече му се молим, толкова повече приятелството ни с него ще процъфтява.

Исус казал: „Кой от вас, ако неговият син му поиска хляб, ще му даде камък? Или ако му поиска риба, ще му даде змия? Тогава щом вие ... знаете как да давате хубави подаръци на децата си, то колко повече вашият Баща, който е на небесата, ще даде добри неща на онези, които искат от него!“ (Матей 7:9–11) Бог ни насърчава да му се молим, защото „е загрижен за нас“ и иска да ни помогне. (1 Петър 5:7) Той дори ни кани да споделим с него проблемите си. Библията ни казва: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитви и усърдни молби, заедно с изрази на благодарност, разкривайте исканията си пред Бога.“ (Филипяни 4:6)

Според наблюденията на специалистите, изучаващи човешката природа, милиони хора изпитват нужда да се молят, дори някои атеисти и агностици. * Това потвърждава факта, че хората са създадени с духовни потребности. Исус казал: „Щастливи са онези, които осъзнават духовните си нужди.“ (Матей 5:3) Един начин да удовлетворим тези нужди е редовно да общуваме с Бога.

Каква полза можем да имаме, ако приемем поканата на Бога да му се молим?