ПРЕДИ няколко години Сисар и съпругата му Росио имали удобен живот в Калифорния. Сисар работел на пълен работен ден в областта на отоплението, вентилацията и климатичната инсталация, а Росио работела почасово в лекарски кабинет. Те живеели в собствена къща и нямали деца. Но се случило нещо, което променило живота им. Какво било това?

През октомври 2009 г. клонът в САЩ изпрати писмо до всички сборове в страната, с което бяха поканени доброволци, притежаващи различни умения, да започнат временна бетелова служба, като помогнат за разширяването на сградите на клона в Уолкил (Ню Йорк). Можеха да участват дори онези, които бяха над допустимата възраст за бетелова служба. Сисар и Росио казват: „Имайки предвид възрастта си, знаехме, че това може да е единствената ни възможност да служим в Бетел. За нищо на света не искахме да я изпуснем!“ Те веднага попълнили молби.

Изминала повече от година, но Сисар и Росио все още нямали отговор от Бетел. Въпреки това те предприели стъпки да постигнат целта си, като опростили живота си. Сисар разказва: „Превърнахме гаража в малък апартамент, което ни позволи да дадем къщата под наем. След това се преместихме от дома на мечтите си с големина 200 кв. метра, който бяхме построили само преди няколко години, в апартамент от 25 кв. метра. Като направихме тези промени, се подготвихме да приемем покана за Бетел, в случай че ни бъде изпратена.“ Какво станало след това? Росио споделя: „Един месец след като се настанихме в малкия си апартамент, получихме покана да служим като временни доброволци в Уолкил. Разбрахме, че като опростихме живота си, Йехова имаше какво да благослови.“

Подобно на Сисар и Росио стотици братя и сестри правят жертви, за да участват в  строителната работа в щата Ню Йорк. Някои подкрепят разширението на сградите в Уолкил, а други имат привилегията да помагат в строежа на световната централа в Уоруик. * Много семейства оставиха удобния си дом, хубавата си работа и дори домашните си любимци, за да увеличат службата си за Йехова. Дали той благослови жертвоготовния им дух? Да, разбира се!

Например Уей, който е електротехник, и Дебра, които са на почти 60–годишна възраст, продали дома си и повечето си притежания в Канзас и се преместили в Уолкил да служат като приходящи сътрудници в Бетел. * Въпреки че трябвало да направят някои промени в живота си, те смятат, че жертвите наистина си заслужават. Относно назначението си в Бетел Дебра казва: „Понякога се чувствам така, сякаш съм част от една от илюстрациите в нашите издания, които изобразяват строителната дейност в рая!“

Мелвин и Шарън от Южна Каролина продали дома и вещите си, защото искали да помагат в работата в Уоруик. Въпреки че не им било лесно да направят тези жертви, за тях било привилегия да участват в този исторически проект. Те казват: „Чувството на радост от това, че правиш нещо в полза на световната организация, е прекрасно!“

Кенет, пенсиониран строителен работник, и Морийн, които са около 55–годишни, се преместили от Калифорния на строежа в Уоруик. За тази цел те се уговорили с една сестра от сбора да наглежда дома им и помолили близките си да се грижат за възрастния баща на Кенет. Съжаляват ли за жертвите, които направили, за да могат да служат в Бетел? Съвсем не! Кенет казва: „Ползата за нас е огромна. Разбира се, понякога се сблъскваме с предизвикателства. Но животът ни е удовлетворяващ и от сърце препоръчваме на другите тази служба.“

Повечето от онези, които са се предоставили на разположение, е трябвало да преодолеят различни трудности. Например Уилям и Сандра, които са около 60–годишни, се радвали на хубав живот в Пенсилвания. Те имали успешен бизнес за производство на машинни части и имали 17 работници. В своя сбор те били служили още от деца и повечето от роднините им живеели наблизо. Затова, когато се появила възможността да служат като приходящи сътрудници в Уолкил, те знаели, че ще трябва да се разделят с почти всичко скъпо за тях. „Без съмнение най–трудно  ни беше да напуснем милия си дом“ — казва Уилям. Но след усърдни молитви те решили да се преместят, за което изобщо не съжаляват. Уилям споделя: „Радостта да си част от бетеловото семейство и да служиш заедно с него не може да се сравни с нищо. Със Сандра сме по–щастливи от всякога!“

Рики, строителен ръководител на Хавайските острови, бил поканен да помага на строежа в Уоруик като приходящ сътрудник в Бетел. Съпругата му Кендра искала той да приеме поканата, но двамата се притеснявали как ще се грижат за 11–годишния си син Джейкъб. Питали се дали ще бъде разумно семейството да се премести в щата Ню Йорк и дали синът им ще може да свикне с напълно различно място за живеене.

Рики споделя: „Едно от най–важните неща за нас беше да намерим сбор с младежи, които са напреднали в духовно отношение. Искахме Джейкъб да бъде заобиколен с добри приятели.“ Оказало се, че в сбора, в който се преместили, нямало много деца, но имало няколко бетелови служители. Рики казва: „След първото ни събрание попитах Джейкъб как се чувства в новия сбор особено след като няма младежи на неговата възраст. А той ми каза: ‘Не се притеснявай, татко. Ще си намеря приятели от младите братя от Бетел.’“

Така и станало. Младите бетелови служители се сприятелили с Джейкъб. Какво влияние му оказало това? Рики разказва: „Една вечер минах покрай стаята на сина ми и видях, че лампата още светеше. Очаквах да го хвана да играе електронна игра, но той четеше Библията! Когато го попитах какво прави, Джейкъб каза: ‘Аз съм млад служител в Бетел и ще прочета Библията за една година.’“ Рики и Кендра, разбира се, са много развълнувани не само защото Рики може да участва в строежа в Уоруик, но и защото преместването им подпомогнало духовния растеж на сина им. (Пр. 22:6)

Строителните проекти в Уолкил и Уоруик накрая ще бъдат завършени, така че онези, които са поканени да помагат, осъзнават, че служат в Бетел само временно. Дали тези братя и сестри се тревожат прекалено къде ще отидат и какво ще правят? В никакъв случай! Мнозина споделят чувствата на две семейни двойки на около 50 години от Флорида. Джон, строителен ръководител, и съпругата му Кармен, които служат като временни доброволци в Уоруик,  казват: „Видяхме как Йехова се грижеше за конкретните ни нужди досега. Убедени сме, че Йехова не ни е довел тук по това време само за да ни изостави по–късно.“ (Пс. 119:116) Луис, който проектира пожарогасителни системи, и съпругата му Кеня служат в Уолкил. Те казват: „Вече видяхме как с щедрата си ръка Йехова ни осигурява материалните неща, от които се нуждаем. Макар че не знаем как, кога или къде той ще продължи да се грижи за нас, уверени сме, че наистина ще го направи.“ (Пс. 34:10; 37:25)

Мнозина от онези, които помагат в строителната работа в Ню Йорк, можеха да си намерят причини да не се предоставят на разположение. Те обаче изпитват Йехова, както той ни кани: „Изпитайте ме, моля ви, ... дали няма да ви отворя небесните врати и да излея върху вас благословия, така че да нямате нужда от нищо повече!“ (Мал. 3:10)

Ще изпиташ ли и ти Йехова и ще получиш ли богатата му благословия? Обърни се в молитва към него и помисли какво можеш да направиш, за да участваш във вълнуващата работа, която предстои, било то в Ню Йорк, или в други теократични строителни проекти, и ще видиш с очите си как Йехова ще те възнагради. (Мар. 10:29, 30)

Дейл, инженер–строител, и Кати, които са от Алабама, искрено препоръчват този вид служба. Те са доброволни служители в Уолкил и казват: „Ако си смел да излезеш от удобния си дом, ще имаш възможност да видиш как духът на Йехова действа.“ А какво е необходимо, за да се предоставиш на разположение? Дейл посочва: „Опрости живота си, опрости го и след това още го опрости. Никога няма да съжаляваш за това!“ Гари от Северна Каролина има 30–годишен опит като строителен ръководител. Той и съпругата му Морийн казват, че една от благословиите, на които се радват в Уоруик, е „да се запознаят и да работят с голям брой чудесни братя и сестри, отдали живота си да служат на Йехова в Бетел“. Гари добавя: „За да служиш в Бетел, е необходимо да водиш скромен живот, който е най–добрият живот в тази система.“ Джейсън, който работил за електрическа компания, и Дженифър от Илинойс казват, че работата в Уолкил на бетелов строеж е „един от най–хубавите начини да опиташ живота в новия свят“. Дженифър добавя: „Прекрасно е да знаеш, че всичко, което правиш, е ценно в очите на Йехова и е вложение за бъдещето, което той е подготвил за нас. Йехова те обсипва с богати благословии!“