САРА спира с работата си и поглежда към хоризонта. Около нея са слугите ѝ, които с желание и усърдие се трудят под вещия ѝ надзор. Но и Сара работи редом с тях. Представи си как, потънала в мисли, тя разтрива уморените си ръце. Вероятно досега е кърпила шатъра, в който живеят. Грубият плат от козя вълна, избелял от слънцето и дъжда, напомня на Сара колко дълго вече живеят в шатри. Следобедът е превалил и светлината е обагрена в златисти нюанси. Сутринта Сара е наблюдавала как Авраам * потегля и сега се вглежда с очакване в същата посока. Тя съзира на близкия хълм познатия силует и усмивка озарява хубавото ѝ лице.

Изминали са 10 години, откакто Авраам е преминал река Ефрат със семейството и многобройните си слуги и е дошъл в Ханаан. Сара с готовност е подкрепила мъжа си в това голямо пътуване към неизвестното, защото е знаела, че той ще играе важна роля в намерението на Йехова да създаде специално потомство и народ. Но какво участие може да има Сара в това? Тя е безплодна, а и вече е на 75 години. Възможно е да се пита как ще се изпълни обещанието на Йехова, докато тя е жена на Авраам. И би било напълно разбираемо да е притеснена, дори нетърпелива.

Понякога ние също може да се питаме кога ще се изпълнят Божиите обещания. Не е лесно да проявяваме търпение, особено когато очакваме нещо хубаво. Какво можем да научим от вярата на тази забележителна жена?

Семейството тъкмо се било върнало от Египет. (Битие 13:1–4) То било разпънало шатрите си в планинската област на изток от Ветил, или Луз, както го наричали ханаанците. От това високо плато Сара можела да види голяма част от Обетованата земя. Пред погледа ѝ се разкривали ханаански села и пътища, водещи до далечни земи. Но нищо не можело да се сравни с родния ѝ град. Сара израснала на 1900 км оттук — в Ур в Месопотамия. Тя оставила този процъфтяващ град с неговите пазари, удобния си дом с твърд покрив и стени, може би дори с течаща вода, както и много от роднините си. Но ако си мислим, че Сара гледала тъжно натам, копнеейки за удобствата на родния си дом, явно не познаваме тази вярна на Бога жена.

Обърни внимание какво бил вдъхновен от Бога да запише апостол Павел около 2000 години по–късно. Той казал за вярата на Сара и Авраам: „Ако постоянно си мислеха за мястото, от което бяха тръгнали, щяха да намерят възможност да се върнат.“ (Евреи 11:8, 11, 15) Нито Сара, нито Авраам гледали с копнеж към миналото. Иначе биха решили да се върнат вкъщи. Но в Ур щели да пропуснат забележителната чест, която Йехова им оказал. И несъмнено щели да потънат в забрава, вместо да се превърнат  в пример на вяра, вдъхновяващ и трогващ милиони хора.

Вместо да мисли за миналото, Сара гледала напред. Затова продължила да подкрепя съпруга си в пътуването им из тази земя, като помагала със събирането на шатрите, воденето на стадата и разполагането на стана. Тя издържала и други предизвикателства и промени. Йехова подновил обещанието си към Авраам, но все още не споменавал нищо за нея. (Битие 13:14–17; 15:5–7)

Накрая Сара решила да сподели с мъжа си нещо, което обмисляла от известно време. Представи си смесените чувства, изписани на лицето ѝ, докато казвала: „Моля те, чуй ме сега! Йехова не ми позволява да раждам деца.“ След това помолила Авраам прислужницата ѝ Агар да му роди деца. Можеш ли да си представиш с каква болка изрекла тези думи? Молбата ѝ може да ни се струва странна, но в онези времена не било необичайно един мъж да си вземе втора жена, или наложница, за да се сдобие с наследник. * Възможно ли е Сара да е смятала, че това е начинът да се изпълни Божието намерение от Авраамовото потомство да произлезе цял народ? Независимо какво си мислела, тя била готова на голяма жертва. А как реагирал Авраам? Той „послушал думите“ на Сара. (Битие 16:1–3)

Имаме ли основания да смятаме, че Йехова подтикнал Сара да предложи това на мъжа си? Не. По–скоро думите ѝ разкриват чисто човешко мислене. Според нея Бог бил отговорен за проблемите ѝ и тя не можела да си представи, че той е предвидил нещо друго. Нейното решение щяло да ѝ донесе болка и трудности. Но то говорело за себеотрицание, достойно за възхищение. Нима такъв неегоистичен дух не е забележителен в този свят, в който хората толкова често поставят собствените си желания над всичко? Ако сме готови да поставяме Божията воля пред егоистичните си желания, ще подражаваме на вярата на Сара.

Не след дълго Агар забременяла от Авраам. Навярно тя смятала, че бременността ѝ я прави по–важна от Сара, затова започнала да гледа с презрение на господарката си. Само какъв удар за безплодната Сара! С позволението на Авраам и с Божието одобрение тя по някакъв начин наказала прислужницата си. Агар родила  син, Исмаил. Минали години. (Битие 16:4–9, 16) Следващия път, когато Йехова говори в повествованието, Сара е на 89 години, а съпругът ѝ на 99. Тогава той им дал невероятно послание!

Бог отново обещал на своя приятел, че ще умножи потомството му. Той също променил името му. От Аврам го прекръстил на Авраам, което означава „баща на множество“. И сега Бог за първи път разкрил каква ще е ролята на Сара. Той променил името ѝ от Сарая, което може би означавало „свадлива“, на Сара — името, с което ни е по–позната. А то означава „княгиня“! Йехова обяснил защо ѝ избрал това име: „Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя и от нея ще произлязат народи, от нея ще произлязат царе на народи.“ (Битие 17:5, 15, 16)

Обещанието на Йехова за потомство, чрез което да бъдат благословени всички народи, щяло да се изпълни посредством сина на Сара. Името, което Бог дал на момчето, Исаак, означава „смях“. Когато чул, че Йехова ще благослови Сара с дете, Авраам паднал по очи и се засмял. (Битие 17:17) Той бил удивен и извън себе си от радост. (Римляни 4:19, 20) А какво да кажем за Сара?

Не след дълго трима непознати мъже дошли при шатъра на Авраам. Макар че било най–горещото време на деня, възрастното семейство побързало да им окаже гостоприемство. Авраам казал на Сара: „Не се бави! Вземи три сати фино смляно брашно, омеси тесто и направи питки.“ По онова време посрещането на гости било много работа. Авраам не оставил всичко на жена си — той изтичал да заколи едно теле и да приготви още храна и напитки. (Битие 18:1–8) „Мъжете“ се оказали ангели на Йехова. Вероятно апостол Павел имал предвид тази случка, когато писал: „Не забравяйте гостоприемството, защото чрез него някои хора, без да знаят, приемаха на гости ангели.“ (Евреи 13:2) Можеш ли да подражаваш на чудесния пример на Авраам и Сара?

Когато един от ангелите повторил пред Авраам Божието обещание, че Сара ще роди син, тя била в шатъра си и слушала. Мисълта да роди на нейната възраст, ѝ се сторила толкова абсурдна, че тя не могла да се сдържи и се засмяла в сърцето си. Помислила си: „Дали наистина ще имам тази радост, като вече съм стара, пък и господарят ми е на възраст?“ Тогава ангелът проницателно попитал: „Нима има нещо невъзможно за Йехова?“ Съвсем по човешки Сара се изплашила и отрекла: „Не съм се смяла!“ Ангелът отговорил: „Не е вярно! Засмя се!“ (Битие 18:9–15)

Показва ли смехът на Сара липса на вяра? Ни най–малко. Библията казва: „Чрез вярата си и Сара придоби сила да зачене потомък — макар че времето ѝ за това беше преминало, — тъй като сметна за верен онзи, който даде обещанието.“ (Евреи 11:11) Сара познавала Йехова, знаела, че той може да изпълни всяко свое обещание. Кой от нас не се нуждае от такава силна вяра? Затова трябва да опознаем по–добре Бога, за когото се говори в Библията. Така ще видим, че вярата на Сара не била безпочвена. Йехова наистина е верен и изпълнява всичките си обещания, понякога дори по начини, които ни карат да се засмеем от удивление и изненада!

На 90–годишна възраст Сара най–накрая се насладила на момента, който очаквала цял живот — родила син на любимия си съпруг, който вече бил на 100 години! Авраам нарекъл детето Исаак, или „смях“, точно както Бог бил казал. Представи си как, макар и изтощена, с искряща усмивка на лицето Сара казва: „Бог направи така,  че да се смея, и всеки, който чуе за това, да се смее заедно с мене.“ (Битие 21:6) Този необикновен дар от Йехова несъмнено ѝ носел голяма радост до края на живота ѝ, но с него дошла и голяма отговорност.

Когато Исаак бил на 5 години, приготвили голямо угощение по случай отбиването му. Но не всичко било наред. В повествованието пише, че „Сара забелязала“ нещо обезпокоително в поведението на 19–годишния син на Агар, Исмаил. Той се подигравал на малкия Исаак и това не били просто безобидни закачки. По–късно под вдъхновение от Бога апостол Павел определил поведението на Исмаил като преследване. Сара прозряла, че то е сериозна заплаха за детето ѝ. Исаак бил не просто неин син. Тя добре знаела, че той ще играе ключова роля в намерението на Йехова. Затова събрала смелост и открито говорила с Авраам да изгони Агар и Исмаил. (Битие 21:8–10; Галатяни 4:22, 23, 29)

Как реагирал Авраам? В Библията пише: „Това обаче никак не се хареса на Авраам, защото ставаше дума за неговия син.“ Той обичал Исмаил и в този случай бащинските му чувства го заслепявали. Но Йехова виждал ясно ситуацията и се намесил. Той казал на Авраам: „Не се натъжавай заради онова, което Сара ти казва за момчето и за робинята ти! Послушай думите ѝ, защото чрез Исаак ще дойде онова, което ще се нарече твое потомство!“ Йехова уверил Авраам, че ще се погрижи за Агар и сина ѝ. Верният Авраам се съгласил. (Битие 21:11–14)

Сара била достойна съпруга и истински допълвала Авраам. Тя не му казвала само каквото искал да чуе. Щом видяла проблем, който засягал бъдещето на семейството, тя говорила открито със съпруга си. Нейната прямота не бива да се бърка с неуважение. След време апостол Петър, който бил женен, дори посочил Сара като пример за съпруга, проявила дълбоко уважение към мъжа си. (1 Коринтяни 9:5; 1 Петър 3:5, 6) Всъщност мълчанието ѝ щяло да е проява на неуважение към Авраам, защото тогава той и цялото семейство щели да платят огромна цена. От любов Сара казала каквото трябвало.

Много съпруги ценят примера на Сара. Той ги учи да разговарят откровено и уважително със съпрузите си. На някои жени понякога може да им се иска Йехова да се намеси, както в случая на Сара. Въпреки това те се учат от нейната забележителна вяра, любов и търпение.

Макар че самият Йехова нарекъл тази прекрасна жена „княгиня“, тя не очаквала да се държат с нея като с кралска особа. Нищо чудно тогава, че когато починала на 127–годишна възраст, Авраам я „оплаквал и жалеел за нея“. * (Битие 23:1, 2) Той много тъгувал за любимата си „княгиня“. Несъмнено тази вярна жена липсва и на Йехова Бог и той възнамерява да я възкреси в рая на земята. Вечно и щастливо бъдеще очаква както нея, така и всички, които подражават на вярата ѝ! (Йоан 5:28, 29)