Битие 2:1-25

2  Така бяха завършени небесата и земята, и всичко, което е в тях*.+  До седмия ден Бог завърши делата, които беше направил, и на седмия ден започна да си почива* от всичките дела, които беше направил.+  И Бог благослови седмия ден и го освети*, защото на този ден започна да си почива от всичките си дела. Така Бог създаде всичко, което беше решил да направи.+  Това е повествованието за произхода на небесата и на земята, за времето, когато бяха създадени, за деня, в който Йехова* Бог направи земята и небето.+  На земята обаче още нямаше никакви храсти, не бяха поникнали и никакви други растения, понеже Йехова Бог още не беше пращал дъжд+ на земята и нямаше човек, за да обработва земята.  Но от земята се издигаше лека мъгла,+ която навлажняваше цялата земна повърхност.+  И Йехова Бог направи човека от пръст+ от земята+ и вдъхна в ноздрите му дъха на живота,+ и човекът стана жива душа*.+  След това Йехова Бог засади градина в Едем*,+ на изток, и там постави човека, когото беше направил.+  И Йехова Бог направи така, че от земята да израстват всякакви дървета, приятни за погледа и добри за храна, а също и дървото на живота+ в средата на градината, както и дървото на познанието за доброто и злото.+ 10  А от Едем излизаше река, която напояваше градината, и след това се разделяше и образуваше четири големи реки. 11  Името на първата от тях е Фисон — тя тече, обикаляйки около цялата земя Хавила,+ в която има злато. 12  Златото на тази земя е с много добро качество.+ Там има още бделий*+ и оникс.+ 13  Името на втората река е Гион — тя тече, обикаляйки около цялата земя Хус*. 14  Името на третата река е Хидекел*+ — тя е реката, която тече на изток от Асирия.+ Четвъртата река е Ефрат.+ 15  И Йехова Бог засели човека в Едемската градина,+ за да я обработва и да се грижи за нея.+ 16  След това Йехова Бог даде на човека следната заповед: „Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината.+ 17  Но от дървото на познанието за доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.“+ 18  След това Йехова Бог каза: „Не е добре човекът да бъде сам. Ще му направя помощничка, която да го допълва по подходящ начин.“+ 19  И Йехова Бог направи* от пръст от земята всякакви диви животни и всякакви създания, летящи в небесата, и ги доведе при човека, за да види как той ще нарече всяко едно от тях. И каквото име даваше човекът на всяко едно от тях, на всяка жива душа,+ така се казваше то.+ 20  И човекът даде имена на всички домашни животни, на всички създания, летящи в небесата, и на всички диви животни, но за човека не се намери помощничка, която да го допълва по подходящ начин. 21  Затова Йехова Бог направи така, че човекът да заспи дълбоко,+ и докато той спеше, Бог взе едно от ребрата му и после затвори плътта над това място. 22  И от реброто, което взе от човека, Йехова Бог направи жена и я доведе при човека.+ 23  Тогава човекът каза:„Ето, това най–после е кост от костите мии плът от плътта ми.+Тя ще бъде наречена жена*,защото е взета от мъжа!“+ 24  Заради това мъжът ще остави баща си и майка си+ и ще се обвърже* с жена си, и те ще станат една плът.+ 25  А двамата — и човекът, и жена му — бяха голи,+ но не се срамуваха+ от това.

Бележки под линия

Буквално: „цялото им войнство“.
Еврейският глагол е от несвършен вид и изразява незавършено или продължително действие, тоест действие, което продължава да се развива.
Или: „обяви за свят“.
Тук за първи път в еврейския текст се появява уникалното лично име на Бога (под формата на тетраграмата ЙХВХ). Виж Приложение № 1.
Или: „дишащо създание“.
Името Едем означава „удоволствие, наслада“.
Бделият е ароматна смола, събирана от определен вид ниски бодливи дървета или храсти, растящи на горещи, слънчеви места.
Или: „Етиопия“.
Това е еврейското име на река Тигър.
Или: „продължи да прави“, тъй като шестият ден на сътворение все още продължавал. Глаголът „прави“, който в еврейския текст е от несвършен вид, изразява действие, което продължава да се развива. Виж Би 1:3, бел. под линия.
Буквално: „женски мъж“. На еврейски тук има игра на думи, защото думата за мъж („иш“) и думата за жена („иша̀“) са подобни.
Еврейската дума означава „да се прилепя, да се държа много здраво за нещо, сякаш съм залепен с лепило“.