1, 2. При какви обстоятелства говори Самуил пред израилтяните, и защо трябва да ги подтикне към разкаяние?

САМУИЛ, който десетилетия наред служи вярно като пророк и съдия, е свикал целия народ в Галгал. Месецът е май или юни според съвременния календар и сухият сезон вече е започнал. Нивите са покрити със златна пшеница, готова за жетва. Самуил поглежда към събралото се множество. Настъпва тишина. Дали той ще успее да достигне сърцата на хората?

² Те не осъзнават колко сериозно е положението им. Поискали са да имат човешки цар, но не разбират, че така проявяват голямо неуважение към своя Бог, Йехова, и неговия пророк. Всъщност те отхвърлят Йехова като свой Цар! Ще успее ли сега Самуил да ги подтикне да се разкаят?

3, 4. (а) Защо Самуил споменава младите си години? (б) Защо неговата вяра е добър пример за нас?

³ Самуил започва да говори. „Остарях и побелях“ — казва той на множеството. Бялата му коса придава тежест на думите му. „Аз ви водих от младостта си до днес“ — добавя пророкът. (1 Царе 11:14, 15; 12:2) Въпреки че е възрастен, Самуил пази живи спомени от времето, когато е бил млад. Благодарение на решенията, които е взел тогава, той е служил вярно на своя Бог през целия си живот.

⁴ През годините Самуил постоянно е развивал и укрепвал вярата си, въпреки че често е бил заобиколен от безверни и нелоялни хора. Днес е също толкова трудно да развиваме вяра, тъй като живеем в безбожен и покварен свят. (Прочети  Лука 18:8.) Нека да видим какво можем да научим от живота на Самуил, като започнем с детството му.

5, 6. В какъв смисъл детството на Самуил било необикновено, и защо родителите му били сигурни, че той получава добри грижи?

⁵ Самуил имал необикновено детство. Скоро след като бил отбит, може би на 3–годишна възраст или малко повече, той започнал да служи в светия шатър на Йехова в Сило, на над 30 километра от дома си в Рама. Родителите му Анна и Елкана го посветили на Йехова за специален вид служба — да бъде назирей * за цял живот. Означава ли това, че го изоставили и не го обичали?

⁶ Съвсем не! Те знаели, че в Сило се грижат добре за сина им. Там бил първосвещеникът Илий, с когото Самуил работел отблизо. Имало и много жени, които явно по организиран начин служели в светия шатър. (Из. 38:8; Съд. 11:34–40)

7, 8. (а) Как родителите на Самуил го насърчавали всяка година? (б) Какво могат да научат от тях днешните родители?

⁷ Освен това Анна и Елкана никога не забравили любимия си първороден син, чието раждане било отговор на молитва. Анна се била помолила за син, когото обещала да посвети на Бога за свята служба. Всяка година, когато посещавала Самуил, тя му носела нова горна дреха без ръкави, която ушивала за службата му в шатъра. Малкото момче сигурно се радвало на тези посещения. То несъмнено се чувствало укрепено от любещото насърчение и напътствията на родителите си, които го учели каква привилегия е да служи на Йехова на това специално място.

⁸ Родителите днес могат да научат много от Анна и Елкана. Често те се съсредоточават най–вече върху материалните нужди на децата си и пренебрегват духовните им потребности. Но родителите на Самуил поставяли духовните неща на първо място, което оказало огромно влияние на това какъв човек станал по–късно синът им. (Прочети Притчи 22:6.)

9, 10. (а) Опиши шатъра и чувствата на младия Самуил към това свято място. (Виж също бел. под линия.) (б) Какви били задълженията на момчето, и как според тебе младите днес могат да подражават на примера му?

⁹ Можем да си представим как Самуил растял и се разхождал из хълмовете около Сило. Когато гледал надолу към града  и към долината, простираща се от едната му страна, и погледът му се спирал върху шатъра на Йехова, сърцето му вероятно се изпълвало с радост и гордост. Този шатър бил наистина свято място. * Построен преди около 400 години под ръководството на самия Моисей, той бил центърът на чистото поклонение на Йехова на земята.

¹⁰ Младият Самуил обикнал светия шатър. В повествованието, което написал след време, четем: „Момчето Самуил, облечено в ленен ефод с пояс, служеше пред Йехова.“ (1 Царе 2:18) Тази горна дреха без ръкави явно показвала, че Самуил помага на свещениците. Въпреки че не бил от свещеническия клас, в задълженията му влизало сутрин да отваря вратите на двора на шатъра и да помага на възрастния Илий. Но макар че Самуил се радвал на привилегиите си, след време невинното му сърце било силно обезпокоено. В дома на Йехова ставало нещо ужасно нередно.

11, 12. (а) Каква основна грешка допускали Офни и Финеес? (б) Какви зли дела вършели те в шатъра? (Виж също бел. под линия.)

¹¹ Още като младеж Самуил станал свидетел на много зло и поквара. Илий имал двама синове, Офни и Финеес. В Библията се казва: „Синовете на Илий бяха негодници. Те не зачитаха Йехова.“ (1 Царе 2:12) Двете мисли в този стих са свързани. Офни и Финеес били „негодници“ — буквално „синове на безполезността“, — защото не проявявали уважение към Йехова. Те напълно пренебрегвали неговите праведни стандарти и изисквания. Тази нагласа ги довела до много грехове.

¹² Божият закон съдържал конкретни напътствия за задълженията на свещениците и начина, по който те трябвало да принасят жертвите в светия шатър. И с основание! Тези жертви представяли уредбата на Бога за прошка на греховете, така че хората да бъдат чисти в неговите очи, подходящи за благословията и ръководството му. Но заради Офни и Финеес и другите  свещеници започнали да се отнасят към жертвите с голямо неуважение. *

13, 14. (а) Как искрените хора били засегнати от злоупотребите в шатъра? (б) Как Илий се провалил като баща и като първосвещеник?

¹³ Представи си как младият Самуил наблюдава всичко това и не може да повярва, че такива злоупотреби остават безнаказани. Колко ли хора виждал — включително бедни, скромни и угнетени — да идват в светия шатър с надеждата да намерят утеха и насърчение, а да си тръгват разочаровани, наранени и унизени! И как ли се чувствал, когато научил, че Офни и Финеес не зачитат законите на Йехова за моралната чистота, като имат сексуални отношения с някои от жените, служещи при входа на шатъра! (1 Царе 2:22) Вероятно Самуил се надявал Илий да направи нещо по въпроса.

¹⁴ Той бил човекът, който можел да предотврати надвисналата трагедия. Като първосвещеник, бил отговорен за това, което ставало в светия шатър, а като баща, бил длъжен да поправи синовете си. Все пак те навреждали както на себе си, така и на безброй други хора. Илий обаче се провалил и като баща, и като първосвещеник. Той само леко смъмрил синовете си. (Прочети 1 Царе 2:23–25.) Но Офни и Финеес се нуждаели от много по–строго порицание. Та те вършели грехове, заслужаващи смърт!

15. Какво строго послание изпратил Йехова на Илий, и как реагирало семейството му?

¹⁵ Положението толкова се влошило, че Йехова изпратил един пророк, чието име не се споменава, да предаде на Илий строго осъдително послание. Йехова казал: „Оказваш по–голяма почит на синовете си, отколкото на мене.“ Бог предсказал, че злите синове на Илий ще умрат в един ден и че семейството му ще понесе големи страдания и дори ще загуби привилегированата си позиция в свещеническия клас. Дали това строго предупреждение ги накарало да се променят? В Божието Слово не се споменава нищо подобно. (1 Царе 2:27 — 3:1)

16. (а) Какво казва повествованието за напредъка на Самуил? (б) Насърчителни ли са за тебе тези сведения? Обясни.

¹⁶ Как повлияла на младия Самуил цялата тази поквара?  Положителните сведения за неговия напредък са като лъчи светлина в този мрачен разказ. Спомни си, че в 1 Царе 2:18 прочетохме, че момчето вярно ‘служело пред Йехова’. Дори на тази ранна възраст Самуил съсредоточавал живота си върху службата за Бога. В 21 стих на същата глава се казва нещо още по–насърчително: „Момчето Самуил продължаваше да расте в благоволението на Йехова.“ С годините връзката му с неговия небесен Баща ставала все по–силна. Такова близко приятелство с Йехова е най–добрата защита срещу лошото влияние.

17, 18. (а) Как младите християни могат да подражават на Самуил, когато околните им оказват лошо влияние? (б) Какво показва, че той постъпвал правилно?

¹⁷ Самуил лесно можел да си помисли, че щом първосвещеникът и синовете му вършат грехове, то и той може да прави каквото си поиска. Но не бива да използваме прегрешенията на другите, дори на онези, които са на отговорни позиции, като извинение за собствените си грешки. Много млади християни днес подражават на Самуил и „растат в благоволението на Йехова“, въпреки че околните не винаги им дават добър пример.

¹⁸ Какъв бил резултатът от верността на Самуил? Библията отговаря: „Момчето ... растеше и придобиваше одобрението както на Йехова, така и на хората.“ (1 Царе 2:26) Самуил се радвал на одобрението на другите, поне на онези, чието мнение било важно за него. Самият Йехова го ценял заради верността му. От своя страна, Самуил бил уверен, че Бог ще предприеме действия срещу злото, което се вършело в Сило, но  вероятно се питал кога ще стане това. Една нощ той получил отговор.

19, 20. (а) Опиши какво се случило една нощ на Самуил. (б) Как се отнасял той към Илий? (в) Как научил откъде идва посланието?

¹⁹ Наближавало утрото, навън било тъмно и големият светилник в шатъра все още мъждукал. В тишината Самуил чул някой да го вика. Помислил си, че е Илий, който вече бил много стар и почти сляп. Станал и изтичал при него. Можеш ли да си представиш как босото момче тича, за да види от какво се нуждае Илий? Наистина е трогателно, че то се отнасяло към него с уважение и внимание. Въпреки грешките си Илий все още бил Божият първосвещеник. (1 Царе 3:2–5)

²⁰ Самуил го събудил и му казал: „Ето ме, ти ме извика!“ Но той отвърнал, че не го е викал, и го пратил да си легне. Това станало още два пъти, докато накрая Илий осъзнал какво всъщност се случва. По онова време Йехова рядко изпращал видения или пророчески послания на народа си и не е чудно защо. Но Илий разбрал, че Йехова отново говори — този път на това момче! Възрастният мъж казал на Самуил да се върне в леглото и му обяснил как да отговори. Момчето го послушало. Не след дълго то чуло същият глас да го вика „Самуиле, Самуиле!“ и отговорило: „Говори, защото твоят служител слуша!“ (1 Царе 3:1, 5–10)

21. Как можем да слушаме Йехова днес, и защо е важно да правим това?

²¹ Най–накрая Йехова имал служител в Сило, който го слушал! Самуил правел това през целия си живот. А какво би казал ти за себе си? Днес не е нужно да чакаме някакъв глас от небето да ни проговори през нощта. Винаги можем „да чуем“ гласа на Йехова, като четем неговото Слово, Библията. Колкото повече слушаме Бога и откликваме на думите му, толкова по–силна ще става вярата ни. Така било със Самуил.

22, 23. (а) Как се изпълнило посланието, което Самуил първоначално се страхувал да предаде? (б) Как той се утвърдил като верен пророк?

²² Тази нощ в Сило била повратен момент в живота на Самуил. Оттогава нататък той имал специални взаимоотношения с Йехова — бил негов пророк и говорител. Първоначално момчето се страхувало да предаде на Илий Божието послание, защото то било окончателно потвърждение, че пророчеството против неговото семейство скоро ще се изпълни. Но Самуил събрал смелост да говори и Илий смирено приел присъдата. Не след дълго думите на Йехова се изпълнили: израилтяните влезли във война с филистимците, Офни и Финеес загинали в  един ден, а Илий умрял, когато научил, че светият ковчег на Йехова е взет в плен. (1 Царе 3:10–18; 4:1–18)

²³ Самуил обаче се утвърдил като верен пророк. В повествованието се казва, че Йехова бил с него и не позволил нито едно от пророчествата му да остане неизпълнено. (Прочети 1 Царе 3:19.)

24. Какво решили след време израилтяните, и защо това било сериозен грях?

²⁴ Дали израилтяните последвали ръководството на Самуил и започнали да служат вярно на Бога? Не. След време те решили, че не искат да бъдат съдени от обикновен пророк, а да са като другите народи и да имат човешки цар. По нареждане на Йехова Самуил се съгласил с това искане, но трябвало да каже на израилтяните колко сериозен е грехът им. Те отхвърляли не някакъв човек, а самия Йехова! Ето защо пророкът свикал целия народ в Галгал.

25, 26. Как възрастният Самуил помогнал на израилтяните да разберат колко сериозно са съгрешили против Йехова?

²⁵ Нека се върнем към този напрегнат момент, когато възрастният Самуил говорел пред народа в Галгал. Той напомнил на израилтяните за вярната си служба на Бога. След това ‘извикал към Йехова’ да изпрати гръмотевична буря. (1 Царе 12:17, 18)

²⁶ Гръмотевична буря? През сухия сезон? Как е възможно? Дори някои от народа да гледали с недоверие или с насмешка на действията на Самуил, това не било за дълго. Изведнъж небето притъмняло. Задухал вятър, който опустошил пшеницата в нивите. Разнесъл се оглушителен тътен и започнало да вали. Как реагирал народът? В Библията четем: „Всички израилтяни бяха обзети от силен страх от Йехова и от Самуил.“ Най–после те осъзнали сериозността на своя грях. (1 Царе 12:18, 19)

27. Как гледа Йехова на онези, които подражават на вярата на Самуил?

²⁷ Не Самуил обаче, а Йехова достигнал сърцата на бунтовните израилтяни. От най–ранна възраст до дълбока старост Самуил проявявал вяра и Бог го възнаградил за това. Йехова не се е променил. И днес той подкрепя онези, които подражават на вярата на Самуил.