Край величествената река Нил се крие едно момиче. Притаила дъх, тя не отделя очи от кошницата, скрита в тръстиката. Времето минава бавно, но тя чака насред плавно течащата река, опитвайки се да не обръща внимание на жужащите наоколо насекоми. Там, в кошницата, в която е вперила поглед, лежи бебе — нейното малко братче. Мисълта, че е само̀ и безпомощно, я натъжава. Но тя знае, че родителите ѝ са взели правилно решение; това е единствената надежда бебето да оцелее в тези тежки дни.

Сега момичето проявява изключителна смелост, но в бъдеще ще прояви още по-голяма смелост. В сърцето ѝ започва да се оформя и друго ценно качество — вяра. Тя ще си проличи ясно съвсем скоро и ще се отрази на целия ѝ живот по забележителен начин. Години по-късно, когато остарее, вярата ѝ ще я ръководи в най-вълнуващия период от историята на нейния народ. Същото качество ще ѝ помогне отново, когато допусне сериозна грешка. Кое е това момиче? И какво можем да научим от вярата ѝ?

Библейският разказ не споменава името на момичето, но няма причина да се съмняваме кое е то. Това била Мариам, най-голямото дете на Амрам и Йохаведа — евреи, които били роби в Египет. (Числа 26:59) Нейното братче щяло по-късно да бъде наречено Моисей. Другият ѝ брат, Аарон, тогава бил около 3-годишен. Не знаем със сигурност възрастта на Мариам по това време, но изглежда логично да предположим, че била на по-малко от 10 години.

Мариам живяла в трудни времена. Египтяните смятали народа ѝ, евреите, за огромна заплаха, затова ги поробили и ги потискали. Когато видели, че те продължават да нарастват числено, египтяните прибегнали дори до по-жестоки мерки. Фараонът наредил всички еврейски момченца да бъдат убивани при раждането им. Мариам със сигурност знаела за вярата на Шифра и Фуа, които въпреки заповедта тайно помагали на жените при раждане. (Изход 1:8-22)

Тя забелязала също вярата на своите родители. Когато се родило третото им дете, Амрам и Йохаведа го криели първите три месеца. Те не се уплашили от заповедта на фараона дотолкова, че да допуснат детето им да бъде убито. (Евреи 11:23) Да скрият бебе обаче, не било лесно и скоро трябвало да вземат изключително трудно решение. Йохаведа трябвало да го остави на място, където може да бъде намерено от някого, който да го спаси и отгледа. Представи си горещите молитви на майката, докато подготвяла кошницата от тръстика. Тя я намазала с черна смола, за да не пропуска вода, и оставила обичния си син в река Нил. Навярно именно тя казала на Мариам да стои там, за да види какво ще се случи. (Изход 2:1-4)

Така че Мариам стояла и чакала. След известно време тя доловила движение — наближавали няколко жени. Те не били обикновени египтянки, а фараоновата дъщеря, която идвала да се изкъпе в реката, придружена от своите прислужнички. Сигурно сърцето на Мариам за миг спряло. Можело ли изобщо да се осмели да се надява, че дъщерята на фараона ще наруши заповедта му и ще спаси едно еврейско дете? Мариам несъмнено се молила усърдно в този момент.

Египетската принцеса първа видяла кошницата в тръстиката. Тя изпратила своята робиня да ѝ я донесе. Разказът продължава: „Като вдигна капака на кошницата, дъщерята на фараона видя детето, и ето, момченцето плачеше.“ Тя бързо осъзнала случващото се: някоя еврейка се била опитала да спаси живота на детето си. Египтянката изпитала жал в сърцето си към красивото бебе. (Изход 2:5, 6) Мариам, която била нащрек, явно забелязала изражението на лицето ѝ. Тя знаела, че е настъпил моментът да покаже вярата си в Бог Йехова. Събрала смелост и се приближила до дъщерята на фараона и нейните прислужнички.

Не знаем какво отношение можело да очаква една еврейска робиня, която се осмелява да заговори знатна личност. Мариам обаче задала директен въпрос на фараоновата дъщеря: „Искаш ли да отида и да извикам една кърмачка от еврейките, за да кърми детето?“ Това бил много хубав въпрос. Дъщерята на фараона знаела, че не е възможно да кърми бебето. Може би разбрала, че ще е по-разумно момченцето да бъде откърмено сред своя народ; тя можела да го вземе в дома си по-късно като осиновено дете и да се погрижи за отглеждането и обучението му. Със сигурност Мариам трепнала от радост, когато египетската принцеса ѝ отвърнала с една единствена дума: „Отиди!“ (Изход 2:7, 8)

Мариам изтичала при притеснените си родители. Представи си вълнението ѝ, докато разказвала на майка си случилото се. Убедена, че това е дело на Йехова, Йохаведа отишла заедно с Мариам при фараоновата дъщеря. Навярно майката се опитала да скрие радостта и облекчението си, когато принцесата ѝ наредила: „Вземи това дете и го кърми и аз ще ти плащам.“ (Изход 2:9)

Мариам научила много за своя Бог Йехова през този ден. Разбрала, че той се грижи за служителите си и слуша молитвите им. И научила, че не само възрастните или мъжете могат да проявяват смелост и вяра. Йехова чува всеки свой верен служител. (Псалм 65:2) Всички ние днес — млади и стари, мъже и жени — трябва да помним това в трудните времена, в които живеем.

Йохаведа кърмила бебето и се грижела за него. Можем да си представим колко силно Мариам се привързала към своя брат, за чието спасяване допринесла. Вероятно тя му помагала да се научи да говори и била силно развълнувана, когато за първи път той произнесъл името на своя Бог, Йехова. Щом детето поотраснало, дошло време да бъде заведено при дъщерята на фараона. (Изход 2:10) Раздялата със сигурност била болезнена за цялото семейство. Как ли копнеела Мариам да види какво ще стане с Моисей, както го нарекла фараоновата дъщеря, когато порасне и стане мъж! Щял ли да запази любовта си към Йехова, израствайки в египетското царско семейство?

С времето отговорът станал ясен. Без съмнение сърцето на Мариам се изпълнило с гордост, когато научила, че малкият ѝ брат е станал мъж, който е избрал да служи на своя Бог, вместо да се възползва от възможностите, предлагани му от семейството на фараона. Когато бил 40-годишен, Моисей заел страната на своя народ. Той убил един египтянин, който тормозел евреин. Тъй като го грозяла смъртна опасност, Моисей избягал от Египет. (Изход 2:11-15; Деяния 7:23-29; Евреи 11:24-26)

През следващите четири десетилетия Мариам може би нямала никакви вести за брат си, който живеел в далечен Мадиам като пастир. (Изход 3:1; Деяния 7:29, 30) Времето минавало и Мариам остаряла. През тези години тя гледала как страданията на народа ѝ се увеличават.

Мариам била над 80-годишна, когато Моисей се завърнал, изпратен от Бога, за да освободи народа Му. Аарон служел като говорител на Моисей и така двамата ѝ братя се явили пред фараона с молба да пусне Божия народ. Той обаче отказал да ги послуша. Несъмнено Мариам направила всичко възможно, за да ги подкрепи и насърчи в този труден момент. И продължила да го прави всеки път когато се връщали при фараона, за да му съобщят за бедствията, които Йехова изпращал като предупреждение. Накрая, след последното бедствие — смъртта на всички първородни синове на египтяните, — дошло времето израилският народ да излезе от тази земя! Представи си как Мариам неуморно помагала на сънародниците си, докато напускали Египет под водачеството на Моисей. (Изход 4:14-16, 27-31; 7:1 — 12:51)

По-късно, когато израилтяните били в капан между Червено море и египетската войска, Мариам видяла как Моисей застава пред морето и вдига тоягата си. Тогава водите пред тях се разделили! Докато гледала как брат ѝ превежда хората по сухото дъно, Мариам несъмнено усещала вярата ѝ да става по-силна от всякога. Тя знаела, че служи на Бог, за когото няма непосилни неща и който изпълнява всяко свое обещание! (Изход 14:1-31)

След като народът преминал безопасно по сухо и морето се сгромолясало над фараона и войската му, Мариам разбрала, че Йехова е по-силен и от най-могъщата войска в света. Това събитие подбудило израилтяните да изпеят песен за Йехова. Мариам и другите жени запели в отговор на мъжете: „Пейте за Йехова, защото той възвеличи себе си. Коня и неговия ездач той хвърли в морето.“ (Изход 15:20, 21; Псалм 136:15)

Мариам никога нямало да забрави този момент. Тук в библейското повествование тя е наречена пророчица. Тя е първата жена, наречена така, и е една от малкото жени, избрани да служат на Йехова по този специален начин. (Съдии 4:4; 4 Царе 22:14; Исаия 8:3; Лука 2:36)

Така Библията ни напомня, че Йехова ни наблюдава и иска да възнагради нашите усилия, търпението ни и желанието ни да го възхваляваме. Всички ние можем да покажем вярата си в Йехова. Той е щастлив, когато вижда такава вяра; Бог никога няма да я забрави и се радва да я възнаграждава. (Евреи 6:10; 11:6) Каква чудесна причина имаме да подражаваме на вярата на Мариам!

Позицията и привилегиите носят благословии, но могат да крият и опасности. В периода, когато израилтяните били освободени от робство, Мариам вероятно била най-видната жена сред народа. Щяла ли да се поддаде на гордостта и амбициите? (Притчи 16:18) За съжаление, за известно време го направила.

Няколко месеца след излизането на израилтяните от Египет Йотор, тъстът на Моисей, дошъл при него в пустинята, водейки Сепфора, жената на Моисей, и двамата им синове. Моисей се бил оженил за Сепфора по време на 40-годишното си пребиваване в Мадиам. Сепфора се била върнала при роднините си, вероятно за да се види с тях, и сега баща ѝ я водел в стана на израилтяните. (Изход 18:1-5) Представи си вълнението сред народа, породено от пристигането на тези гости. Навярно мнозина искали да видят съпругата на мъжа, избран от Бога да ги изведе от Египет.

Радвала ли се и Мариам? Навярно първоначално да. Но, изглежда, след време в нея се породила гордост. Може би се почувствала застрашена, мислейки си, че Сепфора ще я измести и ще стане най-известната жена в народа. Какъвто и да бил случаят, Мариам и Аарон започнали да говорят отрицателно. И както често се случва, отрицателната реч прераснала в горчиви и злобни изказвания. Първоначално те се оплаквали заради Сепфора, понеже била от Хус *, а не от израилския народ. След време обаче Мариам и Аарон стигнали по-далеч, като започнали да говорят и против Моисей. Те казали: „Само чрез Моисей ли говори Йехова? Не говори ли също и чрез нас?“ (Числа 12:1, 2)

Думите на Мариам и Аарон показват, че развили погрешна нагласа. Те били недоволни от начина, по който Йехова използвал Моисей, и поискали повече власт за себе си. Защо? Дали Моисей горделиво търсел слава и злоупотребявал с позицията си? Той несъмнено имал слабости, но амбицията и гордостта не били сред тях. В повествованието се казва: „Моисей обаче беше много кротък човек, най-кроткият измежду всички хора, живеещи на земята.“ Каквато и да била причината да се оплакват, Мариам и Аарон постъпили погрешно и били в опасност, понеже, както пише в Библията: „Йехова слушаше думите им.“ (Числа 12:2, 3)

Йехова веднага свикал Моисей, Аарон и Мариам при шатъра на събранието. Там вдъхващият страхопочитание облачен стълб, представящ присъствието на Йехова, застанал при входа на шатъра. Тогава Бог проговорил и порицал Мариам и Аарон, като им напомнил за уникалната връзка, която има с Моисей, както и за силното доверие, което има в него. „Как тогава не ви беше страх да говорите срещу моя служител, срещу Моисей?“, казал Йехова. Мариам и Аарон със сигурност много се изплашили. Йехова гледал на неуважението им към Моисей като на неуважение към самия него. (Числа 12:4-8)

Очевидно Мариам била тази, която подтикнала по-малкия си брат Аарон да се противопоставят на съпругата на Моисей. Навярно затова само тя била наказана. Йехова я поразил с проказа. Заради тази ужасна болест кожата ѝ станала „бяла като сняг“. Аарон веднага смирено помолил Моисей да се застъпи за тях пред Йехова. Той признал, че постъпката им била глупава. Тогава кроткият Моисей извикал към Йехова: „О, Боже! Моля те, моля те, излекувай я!“ (Числа 12:9-13) Реакцията и на двамата братя показала колко силно обичат своята по-голяма сестра въпреки грешките ѝ.

Йехова проявил милост и излекувал разкайващата се Мариам. Но изисквал от нея да стои под карантина седем дни извън стана на Израил. Сигурно Мариам много се срамувала да излезе от стана по този позорен начин. Вярата ѝ обаче я спасила. В сърцето си тя със сигурност знаела, че нейният Баща Йехова е справедлив и я поправя от любов. Затова направила каквото се изисквало от нея. Седемте дни в самота изминали, а през това време израилтяните в стана я чакали. След това Мариам отново проявила вяра — този път, като смирено позволила „да бъде приета отново“ сред тях. (Числа 12:14, 15)

Йехова поправя онези, които обича. (Евреи 12:5, 6) И тъй като много обичал Мариам, той я поправил заради нейната гордост. Това ѝ донесло болка, но запазило живота ѝ. Мариам смирено приела поправянето и така си възвърнала Божието одобрение. Тя живяла почти до самия край на пътуването на израилтяните в пустинята. Когато умряла в Кадис в пустинята Цин, Мариам била почти на 130 години. * (Числа 20:1) Векове по-късно Йехова ѝ оказал чест за вярната ѝ служба. Чрез пророк Михей той напомнил на народа си: „Откупих те от земята на робството и изпратих при тебе Моисей, Аарон и Мариам.“ (Михей 6:4)

Можем да научим много от Мариам. Трябва да защитаваме безсилните и да говорим смело онова, което е правилно, както направила тя като дете. (Яков 1:27) Нужно е да изявяваме Божието послание с радост. (Римляни 10:15) Трябва да се научим да отхвърляме лошите качества като ревност и огорчение. (Притчи 14:30) Освен това е важно смирено да приемаме поправянето от Йехова. (Евреи 12:5) По този начин наистина ще подражаваме на вярата на Мариам.