Деяния 7:1-60
7 Но първосвещеникът попита: „Вярно ли е това?“
2 Той каза: „Мъже, братя и бащи, чуйте! Богът на славата+ се яви на нашия прародител Авраам, докато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,+
3 и му каза: ‘Напусни земята си и роднините си и отиди в земята, която ще ти покажа!’+
4 Тогава той напусна халдейската земя и се засели в Харан. И след като баща му умря,+ Бог му нареди да се премести оттам в тази земя, в която вие сега живеете.+
5 Той обаче не му даде никакво наследство в нея, нито дори една стъпка,+ но обеща да я даде като притежание на него+ и на потомството му след него,+ още докато той нямаше деца.+
6 Освен това Бог каза, че потомците му ще бъдат пришелци+ в чужда земя+ и там ще ги поробят и ще ги потискат четиристотин години.+
7 ‘И аз ще осъдя народа, на който ще робуват+ — каза Бог, — и след това те ще излязат оттам и ще ми принесат свята служба на това място.’+
8 И му даде също договора за обрязването.+ Тогава му се роди Исаак,+ когото той обряза на осмия ден,+ а на Исаак — Яков, а на Яков — дванайсетте патриарси.+
9 И патриарсите, изпълнени със завист,+ продадоха Йосиф в Египет.+ Но Бог беше с него+
10 и го избави от всичките му премеждия, и му даде благоволение и мъдрост пред фараона, царят на Египет. И той го постави да управлява Египет и целия му дом.+
11 Но навсякъде в Египет и Ханаан настъпи глад, голямо бедствие, и прадедите ни не намираха нищо за ядене.+
12 Яков обаче чу, че в Египет има храна,+ и изпрати прадедите ни за първи път.+
13 А когато ги изпрати за втори път, Йосиф се разкри пред братята си+ и фараонът научи за рода на Йосиф.+
14 Така че Йосиф изпрати хора, за да повика баща си Яков и всичките си роднини от Ханаан,+ седемдесет и пет души*.+
15 Яков отиде в Египет.+ И там умря,+ умряха също и прадедите ни+
16 и бяха пренесени в Сихем,+ където бяха положени в гробницата,+ която Авраам беше купил за определена цена със сребро от синовете на Емор в Сихем.+
17 С наближаването на времето за изпълнение на обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,+
18 докато над Египет не се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.+
19 Той постъпваше коварно с нашия род+ и принуждаваше несправедливо бащите да изоставят новородените си деца, за да не останат живи.+
20 Точно по това време беше роден Моисей+ и беше необикновено красив*.+ И три месеца се грижеха за него в дома на баща му.
21 Но когато беше изоставен, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.+
22 Така Моисей беше научен на цялата мъдрост+ на египтяните и беше могъщ в думи+ и дела.
23 И като навърши четирийсет години, в сърцето му се породи желание да разбере как живеят братята му, Израилевите синове.+
24 И като видя как постъпват несправедливо с един от тях, той го защити и отмъсти за онзи, който беше унижаван, като уби египтянина.+
25 Той мислеше, че братята му ще разберат, че Бог им дава спасение чрез неговата ръка,+ но те не разбраха.
26 На следващия ден отиде при тях, докато се караха, и се опита да ги помири,+ като каза: ‘Хора, вие сте братя, защо постъпвате несправедливо един с друг?’+
27 Но онзи, който беше постъпил несправедливо с ближния си, го отблъсна, казвайки: ‘Кой те назначи за управник и съдия над нас?+
28 Да не искаш и мене да убиеш, както уби египтянина вчера?’+
29 При тези думи Моисей избяга и заживя като пришелец в мадиамската земя,+ където му се родиха двама синове.+
30 Изминаха четирийсет години и тогава в пустинята близо до Синайската планина, сред пламъците на един горящ трънлив храст, му се яви един ангел.+
31 Когато видя това, Моисей се удиви.+ Но като се приближи, за да види по–добре, се чу гласът на Йехова:
32 ‘Аз съм Богът на твоите прадеди, Богът на Авраам, Исаак и Яков.’+ Целият разтреперан, Моисей не смееше да погледне повече.
33 Йехова му каза: ‘Събуй сандалите от краката си, защото мястото, върху което стоиш, е свята земя!+
34 Видях несправедливото отношение към моя народ, който е в Египет,+ чух стенанията им+ и дойдох да ги избавя.+ Затова сега ще те изпратя в Египет.’+
35 Този Моисей, от когото се отрекоха, като казаха ‘Кой те назначи за управник и съдия?’,+ този човек Бог изпрати+ и като управник, и като избавител, чрез ръката на ангела, който му се яви в трънливия храст.
36 Този човек ги изведе,+ след като извърши чудеса и знамения в Египет+ и в Червено море,+ а също и четирийсет години в пустинята.+
37 Именно този Моисей каза на Израилевите синове: ‘Бог ще ви издигне измежду вашите братя пророк като мене.’+
38 Това е този,+ който беше сред сбора+ в пустинята с ангела,+ който му говореше на Синайската планина, и с прадедите ни, и той получи живите свещени думи,+ за да ви ги даде.
39 Него не искаха да слушат нашите прадеди, но го отхвърлиха+ и в сърцата си се върнаха в Египет,+
40 като казаха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да ни водят! Защото не знаем какво се случи с този Моисей, който ни изведе от Египет.’+
41 И в онези дни те направиха теле+ и като принесоха жертва на идола, започнаха да се веселят в чест на делото на ръцете си.+
42 Така Бог се обърна и ги остави+ да принасят свята служба на небесното войнство, както е записано в книгата на пророците:+ ‘На мене ли принасяхте жертви и приноси четирийсет години в пустинята, доме Израилев?+
43 Не, вие носехте шатъра на Молох+ и звездата+ на бог Рефан, изображенията, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви отпратя+ отвъд Вавилон.’
44 А в пустинята с нашите прадеди беше шатърът на свидетелството, както Той заповяда, като говори на Моисей да го направи според образеца, който видя.+
45 И прадедите ни, които го поеха, го внесоха заедно с Исус Навиев+ в земята, притежавана от народите,+ които Бог изгони пред прадедите ни.+ Там той остана до дните на Давид,
46 който придоби благоволение+ в очите на Бога и помоли да подготви дом+ за Якововия Бог.
47 Но Соломон построи дом за него.+
48 Всевишният обаче не обитава домове, направени от човешка ръка,+ както казва пророкът:
49 ‘Небето е моят престол+ и земята е мое подножие.+ Какъв дом ще ми построите? — казва Йехова. — И къде е мястото, което да обитавам?+
50 Нима моята ръка не направи всичко това?’+
51 Твърдоглави мъже с необрязани сърца+ и уши, вие винаги се противопоставяте на светия дух, както постъпваха прадедите ви, така постъпвате и вие.+
52 Кого от пророците не преследваха вашите прадеди?+ Те дори убиха+ онези, които известиха предварително за идването на праведния,+ чиито предатели и убийци сега станахте вие+ —
53 вие, които получихте Закона, както беше предаден чрез ангели,+ но не го спазвахте.“
54 Като чуха това, те се разгневиха в сърцата си+ и започнаха да скърцат+ със зъби срещу него.
55 Но изпълнен със свети дух, той погледна към небето и видя славата на Бога и Исус, който стоеше от дясната страна на Бога,+
56 и каза: „Ето, виждам небесата отворени+ и Човешкия син,+ стоящ от дясната страна на Бога.“+
57 Тогава те закрещяха със силен глас, запушиха ушите си+ с ръце и се нахвърлиха вкупом върху него.
58 И като го изведоха извън града,+ започнаха да хвърлят камъни по него.+ А свидетелите+ оставиха горните си дрехи в краката на един млад мъж на име Савел.+
59 И хвърляха камъни по Стефан, който каза, умолявайки: „Господарю Исусе, приеми духа ми*!“+
60 После падна на колене и извика със силен глас: „Йехова, не ги обвинявай за този грях!“+ И след тези думи заспа в смъртта.
