Какво представлява Тората?

ПУСНИ

Отговорът на Библията

Тора идва от еврейската дума „тора̀“, която може да бъде преведена като „съвет“, „наставление“, „поука“ или „закон“. a (Притчи 1:8; 3:1; 28:4, „Ревизирано издание на Библията“, 2000 г. [РИ–2000]) Следните примери показват как тази еврейска дума се използва в Библията.

„Тора̀“ често се отнася за първите пет книги от Библията — Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Те са познати още като Петокнижието. Тората била написана от Моисей и затова е наречена „книгата на Моисеевия закон“. (Исус Навиев 8:31; Неемия 8:1) Най–вероятно първоначално била написана като една книга, но след време била разделена, за да се използва по–лесно.
„Тора̀“ се използва също и за законите, дадени на израилтяните, за конкретни неща като „закона [тора̀] за принос за грях“, „закона за проказата“ и „закона за назирея“. (Левит 6:25; 14:57; Числа 6:13)
„Тора̀“ понякога се отнася за наставление и поучаване, било то от родители, от мъдри хора или от Бога. (Притчи 1:8; 3:1; 13:14; Исаия 2:3)

Какво съдържа Тората, или Петокнижието?

Историята на отношенията на Бога с хората от сътворението до смъртта на Моисей. (Битие 1:27, 28; Второзаконие 34:5)
Наредбите от Моисеевия закон. (Изход 24:3) Този Закон е съставен от над 600 постановления. Едно от най–важните сред тях е юдейската молитва Шема. Част от нея гласи: „Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си жизнена сила.“ (Второзаконие 6:4–9) Исус Христос казал, че това е „първата и най–важна заповед“. (Матей 22:36–38)
Божието име Йехова се среща около 1800 пъти. Тората не забранява употребата на Божието име, а напротив — тя съдържа заповеди, които изисквали Божият народ да го произнася. (Числа 6:22–27; Второзаконие 6:13; 10:8; 21:5)

Погрешни схващания за Тората

Погрешно схващане: Законите на Тората никога няма да бъдат отменени.

Факт: Някои преводи на Библията предават конкретни постановления в Тората — включително тези, свързани със съботата, със свещенството и с Деня на изкуплението — като постановления „до безпределни времена“, или „вечни“. (Изход 31:16; 40:15; Левит 16:33, 34, [РИ–2000]) Но еврейската дума, използвана в тези стихове, може също да означава „който трае до неопределено време в бъдещето“, а не непременно завинаги. b След като Моисеевият договор на Закона бил в сила около 900 години, Бог предсказал, че щял да го замени с „нов договор“. (Йеремия 31:31–33) Библията казва: „С думите си „нов договор“ [Бог] обявява предишния [договор] за отживял.“ (Евреи 8:7–13) Той бил заменен преди около 2000 години въз основа на смъртта на Исус Христос. (Ефесяни 2:15)

Погрешно схващане: Юдейската устна традиция и Талмудът имат толкова голяма сила, колкото Тората.

Факт: Няма библейски доказателства, че Бог дал на Моисей устен закон, като допълнение към Тората. Вместо това в Библията се посочва: „Йехова каза още на Моисей: ‘Запиши сега тези думи.’“ (Изход 34:27) Устният закон, който по–късно бил записан и станал известен като Мишна (а след време бил допълнен и наречен Талмуд), се състои от юдейски устни традиции, започнали от фарисеите. Тези традиции често си противоречали с Тората и затова Исус казал на фарисеите: „Заради вашите обичаи отменихте казаното от Бога.“ (Матей 15:1–9)

Погрешно схващане: Жените не бива да бъдат учени на Тората.

Факт: Моисеевият закон съдържал заповедта целият Закон да бъде четен пред всички израилтяни, включително жените и децата. Защо? Там се казва: „За да слушат и да се учат, защото трябва да се боят от Йехова, вашият Бог, и внимателно да спазват всичките думи на този закон.“ (Второзаконие 31:10–12) c

Погрешно схващане: Тората съдържа скрити послания.

Факт: Моисей, който записал Тората, казал, че посланието е ясно и достъпно за всички, а не скрито. (Второзаконие 30:11–14) Теорията, че има скрити послания в Тората, произлиза от традиционния юдейски мистицизъм Кабала, при който се използват „умело съчинени лъжливи“ методи да се тълкува Писанието. d (2 Петър 1:16)

a Revised Edition of The Strongest Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible, section ”Hebrew-Aramaic Dictionary-Index to the Old Testament”, entry 8451.

b Theological Wordbook of the Old Testament, Vol. II, pp. 672, 673.

c За разлика от онова, което пише в самата Тора, юдейските традиции често забранявали на жените да я изучават. Например Мишна цитира равин Елиезер бен Хиркан, като казва: „Който учи дъщеря си на Тората, я учи на сквернословие.“ (Сота 3:4) Йерусалимският Талмуд съдържал следното изказване: „По–добре думите на Тората да бъдат унищожени в огъня, отколкото да бъдат предавани на жена.“ (Сота 3:19а)

d Една енциклопедия описва кабалистичния възглед спрямо Тората по следния начин: „Тората няма конкретно значение, но в същото време означава много различни неща в много различни области.“ (Encyclopaedia Judaica, Second edition, Vol. XI, p. 659)