Непростимият грях е свързан с действия, придружени от нагласа, която пречи на съгрешилия да получи Божията прошка. Как човек може да извърши непростим грях?

 Бог прощава на онези, които се разкайват за греховете си, живеят според стандартите му и проявяват вяра в Исус Христос. (Деяния 3:19, 20) Но някой може толкова целеустремено да върши грях, че никога да не промени нагласата или поведението си. Библията описва такъв човек като притежаващ „зло сърце“, „закоравяло в упорството си поради измамната сила на греха“. (Евреи 3:12, 13) Както изпечената в пещ глина не може да бъде оформена наново, така и сърцето на съгрешилия се противопоставя на Бога и никога няма да се промени. (Исаия 45:9) Тъй като няма основание да получи прошка, той е извършил непростим грях. (Евреи 10:26, 27)

 Някои юдейски религиозни водачи по времето на Исус извършили такъв непростим грях. Те знаели, че той вършел чудеса чрез Божия свети дух, но въпреки това злонамерено твърдели, че силата му идва от Сатана Дявола. (Марко 3:22, 28–30)

Примери за грехове, които могат да бъдат простени

•  Богохулство поради незнание. Апостол Павел, който в миналото си бил хулител, казал: „Беше ми оказана милост, защото в невежеството си постъпвах така поради липса на вяра.“ (1 Тимотей 1:13)

•  Изневяра. Библията споменава хора, които извършили прелюбодейство, но променили поведението си и Бог им простил. (1 Коринтяни 6:9–11)

„Непростим грях ли извърших?“

 Ако искрено съжаляваш за греховете, които си извършил, и наистина искаш да се промениш, това означава, че не си извършил непростим грях. Бог може да прости дори ако човек няколко пъти е извършил един и същи грях, стига да не е развил „зло сърце“. (Исаия 1:18)

 Някои хора смятат, че са извършили непростим грях, защото се измъчват от чувство за вина. Библията обаче учи, че не винаги можем да се доверим на чувствата си. (Йеремия 17:9) Бог не ни дава право да съдим когото и да било — включително и себе си. (Римляни 14:4, 12) Той може да ни прости дори когато собственото ни сърце ни осъжда. (1 Йоан 3:19, 20)

Дали Юда Искариот извършил непростим грях?

 Да. Подтикнат от алчност Юда крадял парите, дарени за свещена употреба. При един случай той дори се престорил на загрижен за бедните, макар че просто искал да вземе повече пари за себе си. (Йоан 12:4–8) След като в сърцето си бил твърдо решен да върши зло, Юда предал Исус за 30 сребърника. Исус знаел, че Юда никога няма да се разкае искрено за постъпката си, и го нарекъл „син на унищожението“. (Йоан 17:12) Това означавало, че когато умре, щял да бъде унищожен завинаги без надежда за възкресение. (Марко 14:21)

 Юда не показал искрено разкаяние за греха си. Той го признал пред религиозните водачи, с които заговорничил, но не и пред Бога. (Матей 27:3–5; 2 Коринтяни 7:10)