Светият дух е Божията сила в действие. (Михей 3:8; Лука 1:35) Бог изпраща своя дух, като насочва енергията си където пожелае, за да изпълни волята си. (Псалм 104:30; 139:7)

 В Библията думата „дух“ е превод на еврейската дума „ру̀ах“ и гръцката „пнѐвма“. Най–често тези думи се отнасят за светия дух — Божията действена сила. (Битие 1:2) Но в Библията те са използвани и с друго значение:

•   Дъх, дихание. (Авакум 2:19; 2 Солунци 2:8)

•   Вятър. (Битие 8:1; Йоан 3:8)

•   Жизнената сила, която оживява хората и животните. (Битие 6:17)

•   Нагласа или склонност. (Числа 14:24)

•   Духовни личности, в това число Бог и ангелите. (3 Царе 22:21; Йоан 4:24)

 Всяко от тези значения се отнася за нещо невидимо, което има видими проявления. Така и Божият дух „също като вятъра е невидим, безплътен и силен“. (An Expository Dictionary of New Testament Words)

 В Библията за духа на Бога се говори също като за негови „ръце“ и „пръсти“. (Псалм 8:3; 19:1; Лука 11:20; сравни Матей 12:28.) Като майстор, който използва ръцете и пръстите си, за да извърши някаква работата, Бог е използвал духа си, за да:

•   Създаде Вселената. (Псалм 33:6; Исаия 66:1, 2)

•   Вдъхнови написването на Библията. (2 Петър 1:20, 21)

•   Даде сила на древните си служители да вършат чудеса и да проповядват пламенно. (Лука 4:18; Деяния 1:8; 1 Коринтяни 12:4–11)

•   Развие чудесни качества в хората, които са му послушни. (Галатяни 5:22, 23)

Светият дух не е личност

 След като в Библията за духа на Бога се говори като за негови „ръце“, „пръсти“ и „дъх“, е ясно, че светият дух не е личност. (Изход 15:8, 10) Ръцете на майстора не могат да действат независимо от неговия ум и тяло; по същия начин светият дух на Бога действа само така, както той го насочи. (Лука 11:13) Библията сравнява също Божия дух с вода и го свързва например с вярата и познанието. Всички тези сравнения показват, че светият дух не е личност. (Исаия 44:3; Деяния 6:5; 2 Коринтяни 6:6)

 Библията разкрива имената на Йехова Бог и неговия Син, Исус Христос, но никъде не дава име на светия дух. (Исаия 42:8; Лука 1:31) Християнският мъченик Стефан видял във видение само две личности в небето, а не три. Библията казва: „Изпълнен със свети дух, той погледна към небето и видя славата на Бога и Исус, който стоеше от дясната страна на Бога.“ (Деяния 7:55) Светият дух бил Божията сила в действие, която позволила на Стефан да има това видение.

 Погрешно схващане: Светият дух е личност и част от Троицата, както се казва в 1 Йоан 5:7, 8 в „Синодално издание на Библията“.

 Факт: В „Синодално издание на Библията“ в 1 Йоан 5:7, 8 са включени думите „на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята“. Но изследователите са установили, че тези думи не били написани от апостол Йоан и следователно не са част от Библията. Професор Брус Мецгър посочва: „Няма съмнение, че тези думи не са автентични и нямат място в Новия завет.“ (A Textual Commentary on the Greek New Testament)

 Погрешно схващане: Библията приписва човешки характеристики на светия дух и това доказва, че той е личност.

 Факт: Вярно е, че на места в Библията светият дух е олицетворен, но това не доказва, че той е личност. В Свещеното писание са олицетворени също мъдростта, смъртта и грехът. (Притчи 1:20; Римляни 5:17, 21) Говори се например за „делата“ и „децата“ на мъдростта и се казва, че грехът мами, убива и поражда желание за чуждото. (Матей 11:19; Лука 7:35; Римляни 7:8, 11)

 Подобно на това, когато цитирал думите на Исус, апостол Йоан олицетворил светия дух като „помощник“ (утешител), който щял да представя доказателства, да води, да говори, да чува, да известява, да прославя и да получава. Говорейки за този „помощник“, Йоан използвал личното местоимение за мъжки род „той“. (Йоан 16:7–15) Но причината за това била чисто граматическа. Гръцката дума за „помощник“ („пара̀клитос“) е съществително от мъжки род и апостолът трябвало да употреби съответното местоимение. А когато наричал светия дух със съществителното от среден род „пневма“, Йоан използвал местоимение в среден род. (Йоан 14:16, 17)

 Погрешно схващане: Кръщението в името на светия дух доказва, че той е личност.

 Факт: Понякога в Библията думата „име“ представя власт или авторитет. (Второзаконие 18:5, 19–22; Естир 8:10) Употребата ѝ напомня за българския израз „в името на закона“, който в никакъв случай не показва, че законът е личност. Когато някой се покръсти „в името на“ светия дух, той признава силата и ролята на духа в изпълнението на Божията воля. (Матей 28:19)

 Погрешно схващане: Исусовите апостоли и други ранни християни вярвали, че светият дух е личност.

 Факт: Нито Библията, нито историята подкрепя това твърдение. В „Британска енциклопедия“ се казва: „Определението за Светия дух като отделно божествено Лице ... било прието на Константинополския събор през 381 г.“ Това било повече от 250 години след смъртта на последния апостол.