Прескочи към материала

В съгласие ли е Библията с науката?

В съгласие ли е Библията с науката?

Отговорът на Библията

 Да. Макар че не е научен учебник, Библията е точна, когато говори по научни въпроси. Ето няколко примера, които показват, че Библията е в съгласие с науката и съдържа научни факти, които коренно се различават от представите на хората, живели по време на написването ѝ:

  •   Вселената е имала начало. (Битие 1:1) Според много древни митове обаче Вселената не е била създадена, а се е образувала от съществуващия хаос. Вавилонците вярвали, че боговете, които са дали нейното начало, са дошли от два океана. Други легенди твърдят, че тя е произлязла от гигантско яйце.

  •   Вселената се управлява от логични природни закони, а не от прищевките на някакви божества. (Йов 38:33; Йеремия 33:25) Митове от различни части на света учат, че хората са безсилни пред непредсказуемите и понякога безмилостни действия на боговете.

  •   Земята виси без видима опора в космическото пространство. (Йов 26:7) Много народи в древността вярвали, че светът е плосък диск, носен от някакъв великан или животно, например бик или костенурка.

  •   Реките и изворите се захранват с вода, която се е изпарила от океаните и други водоеми, след което е паднала на земята под формата на дъжд, сняг или градушка. (Йов 36:27, 28; Еклисиаст 1:7; Исаия 55:10; Амос 9:6) Древните гърци смятали, че реките се подхранват от подземни океански води, и тази идея съществувала чак до XVIII в.

  •   Планините се издигат и снижават и днешните планини в миналото са били покрити с вода. (Псалм 104:6, 8) За разлика от това редица митове твърдят, че планините са създадени от боговете в сегашната си форма.

  •   Добрата хигиена предпазва здравето. Законът, даден на израилтяните, включвал правила за измиване след допир до мъртво тяло, поставяне на заразноболните под карантина и безопасно изхвърляне на екскрементите. (Левит 11:28; 13:1–5; Второзаконие 23:13) По същото време в Египет съществувала практика върху отворена рана да се налага смес, съдържаща човешки изпражнения.

Има ли научни неточности в Библията?

 Обективното изследване на Библията показва, че отговорът е „не“. Ето няколко погрешни схващания относно научната точност на Библията:

 Мит: Според Библията Вселената била създадена за 6 дни от по 24 часа.

 Факт: Библията не посочва точно кога Бог е създал Вселената. (Битие 1:1) Освен това дните на сътворението, описани в 1 глава на Битие, били епохи, чиято продължителност не се уточнява. Всъщност целият период, през който били създадени небето и земята, също е наречен „ден“. (Битие 2:4)

 Мит: Библията казва, че растителността била създадена, преди да съществува Слънцето, което поддържа фотосинтезата. (Битие 1:11, 16)

 Факт: Библията показва, че Слънцето, една от звездите в „небесата“, било създадено преди растенията. (Битие 1:1) Разсеяна слънчева светлина достигала земната повърхност през първия „ден“, или епоха, на сътворение. С проясняването на атмосферата, на третия сътворителен „ден“ светлината станала достатъчно силна, за да поддържа фотосинтезата. (Битие 1:3–5, 12, 13) Едва по–късно слънцето започнало да се вижда ясно от земната повърхност. (Битие 1:16)

 Мит: Библията твърди, че Слънцето се върти около Земята.

 Факт: В Еклисиаст 1:5 пише: „Слънцето изгрява, слънцето залязва и бърза към мястото, откъдето отново ще изгрее.“ Това твърдение обаче просто описва движението на Слънцето, гледано от Земята. И до днес казваме, че то „изгрява“ и „залязва“, макар да знаем, че Земята се върти около него.

 Мит: Библията казва, че Земята е плоска.

 Факт: Библията използва израза „краищата на земята“, но с него има предвид най–отдалечените места на земята, а не че тя е плоска или има буквален край. (Деяния 1:8) Подобно на това фразата „четирите краища на земята“ е метафора, която означава цялата земна повърхност. (Исаия 11:12; Лука 13:29)

 Мит: Библията казва, че дължината на окръжност е диаметърът, умножен по три, докато всъщност трябва да се умножи по числото π (пи), или около 3,14.

 Факт: Според 3 Царе 7:23 и 2 Летописи 4:2 „леяното море“ имало диаметър 10 лакътя, а „за да се измери цялата му окръжност“, било нужно „въже от трийсет лакътя“. Възможно е тези стойности просто да са били закръглени. Друга възможност е обиколката да се е мерила по вътрешната стена на съда, а диаметърът — по външната.