Като Свидетели на Йехова, обичаме да говорим на духовни теми с хора от различни религии, но не участваме в междуверско сътрудничество, покланяйки се на Бога заедно с хора с други вярвания. Библията казва, че истинските християни са „хармонично свързани заедно“, и основната причина е единството в религиозните убеждения. (Ефесяни 4:16; 1 Коринтяни 1:10; Филипяни 2:2) Но не е достатъчно християните просто да признават колко ценни са добродетели като любов, състрадание и прошка. Религиозните ни вярвания се основават на точното познание от Библията, тъй като без него вярата ни би била напразна. (Римляни 10:2, 3)

 Библията сравнява обединяването в поклонение с хора от други религии с впрягане в неравностоен ярем. Това би оказало лошо влияние на вярата на един християнин. (2 Коринтяни 6:14–17) Затова Исус не искал последователите му да служат на Бога с хора от друга вяра. (Матей 12:30; Йоан 14:6) Божият закон, предаден чрез Моисей, също забранявал на израилтяните в древността да се покланят заедно с околните народи. (Изход 34:11–14) По–късно верните израилтяни отхвърлили предложение за помощ, с което биха участвали в религиозна дейност с хора с други вярвания. (Ездра 4:1–3)

 Да. Също като апостол Павел, докато проповядваме, искаме да разберем възгледите и вярванията на „колкото се може повече хора“. (1 Коринтяни 9:19–22) В разговорите си с тях се опитваме да прилагаме библейския съвет да проявяваме „дълбоко уважение“. (1 Петър 3:15)