Според разказа в Битие фараонът наредил еврейският затворник Йосиф да бъде доведен бързо при него, за да разтълкува тревожните му сънища. По това време Йосиф вече бил в затвора от няколко години. Въпреки че фараонът го викал спешно, Йосиф отделил време да се обръсне. (Битие 39:20–23; 41:1, 14) Фактът, че писателят споменава тази на пръв поглед незначителна подробност, показва, че бил запознат с египетските обичаи.

В редица древни народи, включително еврейския, било прието мъжете да имат брада. „Енциклопедията на библейската, теологичната и църковната литература“ на Макклинтък и Стронг обяснява, че за разлика от тях „древните египтяни били единственият ориенталски народ, който бил против носенето на брада“.

Дали египтяните бръснели само брадата си? Списанието „Библейски археологически преглед“ посочва, че според някои египетски обреди човек трябвало да се подготви да се яви пред фараона така, както се подготвял да влезе в храм. В такъв случай Йосиф е трябвало да обръсне главата и тялото си.

Не непременно. В боговдъхновените си писма апостол Павел понякога съпоставял юдеите с гърците, или елините, като под „гърци“ явно имал предвид всички хора, които не били юдеи. (Римляни 1:16; 10:12) Една причина за това несъмнено било широкото разпространение на гръцкия език и култура в областите, в които проповядвал Павел.

Кой в древността бил смятан за грък? През IV в. пр.н.е. атинският оратор Исократ например с гордост говорил за разпространението на гръцката култура по света. Той отбелязал: „Гърци се наричат по–скоро тези, които са имали предимството да получат нашето образование, отколкото родените в Гърция.“ Следователно е възможно, макар и не сигурно, бащата на Тимотей и други, които Павел нарекъл гърци, да не са били гърци по рождение, а да са приели гръцката култура. (Деяния 16:1)