ЙОСИФ върви по тъмния коридор, потънал в пот от тежката работа в знойната жега. В затвора е горещо като в пещ заради изгарящото египетско слънце. Понякога му се струва, че знае всяка тухла, всяка пукнатина в стената на това място. Сега то е целият му свят. Вярно е, че е много уважаван тук, но все пак е затворник.

Колко ли често мислите му се връщат към живота му сред скалистите хълмове на Хеврон, където се грижел за стадата на баща си! Той бил на 17 години, когато баща му Яков му дал задача, която го отвела далече от дома. Сега такава свобода изглежда немислима. Завистливите братя на Йосиф изпитвали убийствена омраза към него и го продали като роб. Той бил отведен в Египет, където първо работил в дома на египетския придворен служител Петефрий. Йосиф се радвал на доверието на господаря си, докато жената на Петефрий не го обвинила лъжливо в опит за изнасилване. Така се оказал в този затвор. * (Битие, 37 и 39 глава)

Йосиф е на 28 години и зад гърба си вече има десетилетие, прекарано в робство и затвор. Меко казано, животът му не се развива така, както се надявал. Дали някога ще бъде освободен? Ще види ли отново скъпия си възрастен баща или по–малкия си брат Вениамин, когото много обича? Колко дълго ще остане на това мрачно място?

Чувствал ли си се някога като Йосиф? Възможно е животът ти въобще да не е такъв, какъвто си си го представял в младежките си години. Може да изглежда така, сякаш болезнените проблеми нямат край и ти не намираш изход от ситуацията или вече не можеш да издържаш. Нека видим какво научаваме от вярата на Йосиф.

Йосиф знаел, че неговият Бог, Йехова, не го е забравил, и това несъмнено му помагало да издържа. Макар Йосиф да бил затворник в чужда страна, Йехова намирал начини да го благославя. В повествованието четем: „Йехова продължаваше да бъде с Йосиф, продължаваше да проявява милост спрямо него и му позволи да придобие благоволение в очите на управителя на затвора.“ (Битие 39:21–23) Като се трудел старателно, той отново предоставил на своя Бог възможност да го благослови. Колко утешителна трябва да е била за Йосиф мисълта, че Йехова винаги е с него!

Дали Йехова възнамерявал Йосиф да остане в затвора завинаги? Йосиф можел само да предполага и несъмнено говорил за това с Бога в молитва. И както често става, отговорът дошъл по неочакван начин. Един ден в затвора настъпило оживление, тъй като пристигнали двама нови затворници — служители на самия фараон. Единият бил главният пекар, а другият — главният виночерпец. (Битие 40:1–3)

 Главният телохранител поверил на Йосиф грижата за двамата доскоро видни мъже *. Една нощ всеки от тях имал ярък и объркващ сън. Когато ги видял сутринта, Йосиф забелязал, че нещо не е наред, и ги попитал: „Защо лицата ви са мрачни днес?“ (Битие 40:3–7) Милостивото му отношение вероятно ги уверило, че е безопасно да разкрият тревогите си. Тогава Йосиф още не осъзнавал, но този разговор щял да доведе до повратен момент в живота му. Щеше ли обаче да има такъв разговор, ако Йосиф не беше проявил любеща загриженост към другите? Постъпката му може да ни подбуди да се запитаме дали изразяваме вярата си в Бога, като проявяваме интерес към хората.

Двамата мъже обяснили, че са смутени поради объркващите сънища и поради факта, че няма кой да им ги разтълкува. Египтяните придавали голямо значение на сънищата и много зависели от хората, които твърдели, че могат да ги тълкуват. Хлебарят и виночерпецът не знаели, че сънищата им идвали от Бога на Йосиф, Йехова. Йосиф обаче знаел и ги уверил: „Нима някой друг освен Бога може да тълкува? Моля ви, разкажете ми всеки своя сън!“ (Битие 40:8) Думите на Йосиф са важни за искрените изследователи на Библията. Нужно е всеки религиозен човек да проявява същото смирение. Трябва да сме готови да оставим горделивото човешко мислене и да разчитаме на Бога, когато търсим точно тълкуване на словото му. (1 Солунци 2:13; Яков 4:6)

Виночерпецът бил пръв. Той разказал на Йосиф съня си за една лоза с три пръчки, на които израснали гроздове. Гроздовете узрели и виночерпецът ги изстискал в чашата на фараона. Благодарение на Йехова Йосиф веднага разбрал значението на съня. Той казал, че трите пръчки означават три дни, в рамките на които фараонът щял да върне виночерпеца на служба. На лицето му се изписало облекчение и Йосиф добавил следната молба: „Моля те, бъди така добър да кажеш на фараона за мене.“ Той обяснил, че бил отвлечен от дома си и бил хвърлен в затвора без основание. (Битие 40:9–15)

Насърчен от добрата новина, която получил виночерпецът, пекарят попитал Йосиф за значението на своя сън. В него той видял три панера с хляб, както и птици, които кълвели от един от панерите върху главата му. Йосиф получил отговора и на тази загадка. Но новините не били добри за пекаря. Йосиф казал: „Ето значението на съня — трите панера са три дни. След три дни фараонът ще те изведе оттук, но ще ти отсече главата и ще те провеси на стълб, и птиците ще изкълват плътта ти.“  (Битие 40:16–19) Като всички верни служители на Йехова Йосиф смело разкрил Божието послание — както добрата новина, така и новината за предстоящо изпълнение на присъда. (Исаия 61:2)

Три дни по–късно думите на Йосиф се сбъднали. Фараонът направил угощение за рождения си ден — обичай, който не се чествал от Божиите служители в древността — и произнесъл присъда над двамата си служители. Точно както Йосиф предсказал, пекарят бил екзекутиран, а виночерпецът бил върнат на служба. Но за съжаление той проявил небрежност и съвсем забравил за Йосиф. (Битие 40:20–23)

Изминали две години. (Битие 41:1) Представи си колко трудно му било на Йосиф! Вероятно той наистина се обнадеждил, когато Йехова му помогнал да разбере объркващите сънища на виночерпеца и пекаря. След този случай Йосиф сигурно всяка сутрин се събуждал с надеждата, че това ще бъде денят на освобождаването му. Тежката затворническа рутина обаче продължавала без никаква промяна. Може би тези две години били най–трудните за Йосиф. Но той не загубил доверие в своя Бог, Йехова. Вместо да изпадне в отчаяние, той бил решен да издържи и след този период на изпитания станал още по–силен. (Яков 1:4)

Кой от нас не се нуждае от издръжливост в тези тежки времена? За да се справяме с постоянните трудности в живота, се нуждаем от решимостта, търпението и вътрешния мир, които единствено Бог може да ни даде. Както помогнал на Йосиф, той може да помогне и на нас да се борим с отчаянието и да се държим за надеждата. (Римляни 12:12; 15:13)

Виночерпецът може и да забравил за Йосиф, но Йехова не го забравил. Една нощ той изпратил на фараона два незабравими съня. В първия царят видял седем хубави и охранени крави, които излезли от река Нил, а след тях излезли седем грозни и мършави крави. Мършавите крави изяли охранените. После фараонът сънувал как на едно стъбло израснали седем хубави класа. Но след тях израснали други седем класа, хилави и изгорени от вятъра, които погълнали хубавите класове. Сутринта фараонът се събудил много смутен заради сънищата и извикал всички мъдреци и жреци, които се занимавали с магия, за да ги разтълкуват. Никой от тях обаче не успял. (Битие 41:1–8) Не става ясно дали не знаели какво да отговорят, или идеите им си противоречали. Във всеки случай фараонът бил разочарован и отчаяно искал да намери отговор на загадката.

Най–накрая виночерпецът си спомнил за Йосиф! Съвестта му проговорила и той съобщил на фараона за забележителния млад мъж в затвора, който две години по–рано правилно разтълкувал неговия сън и този на пекаря. Фараонът веднага изпратил хора да доведат Йосиф от затвора. (Битие 41:9–13)

Представи си чувствата на Йосиф, когато дошли да го отведат при фараона. Той бързо сменил дрехите си и се обръснал, като вероятно обръснал цялата си глава, какъвто бил египетският обичай. Йосиф несъмнено се молел пламенно на Йехова да благослови тази среща. Скоро се оказал в пищния двор на царския палат и застанал пред царя. В Библията четем: „Тогава фараонът каза на Йосиф: ‘Сънувах сън, а няма кой да ми разтълкува значението му. Но чух да се говори за тебе, че ти можеш да разтълкуваш значението на съня, когато го чуеш.’“ Отговорът на Йосиф за пореден път разкрил смирението и вярата му в Бога: „Не аз съм този, който тълкува — Бог ще извести добри неща на фараона!“ (Битие 41:14–16)

Йехова обича смирените и верни хора, затова не е чудно, че дал на Йосиф отговора, който убягвал на мъдреците и жреците. Йосиф обяснил, че двата съня означават едно и също. Повтаряйки посланието, Йехова показал, че е взел „неотменимо решение“, което със сигурност ще се изпълни. Охранените крави и хубавите класове представяли седем години на изобилие в Египет, а мършавите крави и хилавите класове представяли седем гладни години, които щели да настъпят след годините на плодородие. Гладът щял да погълне изобилието на земята. (Битие 41:25–32)

 Фараонът разбрал, че Йосиф е разтълкувал сънищата му правилно. Как трябвало да се постъпи? Йосиф предложил план за действие. Нужно било фараонът да потърси „разумен и мъдър мъж“, който да надзирава прибирането на излишъка от жито в хранилища през седемте години на изобилие, а след това да го разпределя на нуждаещите се по време на предстоящия глад. (Битие 41:33–36) Опитът и способностите на Йосиф го правели подходящ за тази работа, но той не се изтъкнал. Заради смирението му подобна самонадеяност била немислима, а заради вярата му била и ненужна. Ако искрено вярваме в Йехова, не е необходимо да сме амбициозни или сами да се изтъкваме. Можем да сме спокойни, като оставяме нещата в способните ръце на Бога!

Фараонът и служителите му видели колко мъдър е планът на Йосиф. Царят признал, че зад мъдрите думи на Йосиф всъщност стои неговият Бог. Той казал на служителите си в царския двор: „Нима може да се намери друг такъв мъж, в когото да е Божият дух?“ А на Йосиф казал: „Понеже Бог ти позволи да узнаеш всичко това, никой не е толкова разумен и мъдър като тебе. Ти лично ще управляваш дома ми и всички мои служители ще ти се подчиняват безпрекословно. Само по отношение на престола ще имам повече власт от тебе.“ (Битие 41:38–41)

Фараонът удържал на думата си. Не след дълго Йосиф бил облечен във фин лен. Фараонът му дал златна огърлица, пръстен–печат, царска колесница и пълна власт да обикаля земята и да осъществи плана си. (Битие 41:42–44) В рамките на един ден Йосиф се преместил от затвора в царския палат. Той се събудил като незначителен затворник и си легнал като втори по власт след фараона. Ясно се вижда, че вярата на Йосиф в Бога била напълно оправдана! Йехова забелязал всички несправедливости, които неговият служител понесъл през годините. Той се погрижил за тях в точното време и по най–правилния начин. Йехова искал не само да поправи вредите, нанесени на Йосиф, но и да запази бъдещия народ на Израил. Ще разберем повече по въпроса в друга статия от тази поредица.

Ако се сблъскваш с трудна ситуация, може би с някаква несправедливост, която продължава години наред, не се отчайвай. Спомни си за Йосиф. Тъй като никога не загубил милостта, смирението, издръжливостта и вярата си, той предоставил на Йехова възможност в крайна сметка да го възнагради.