НОЙ и семейството му са сгушени един до друг, докато навън вали пороен дъжд. Само си представи техните лица, едва осветени от трепкащия пламък на светилника. С широко отворени очи те слушат как водата пада с голяма сила върху покрива и се удря по стените на ковчега. Шумът наистина е страховит.

Ной гледа лицата на близките си — вярната му съпруга и тримата му лоялни синове с техните съпруги — и сърцето му се изпълва с признателност. В този труден момент той е спокоен, защото хората, които най–много обича, са до него. Всички са в безопасност. Той отправя молитва на благодарност на висок глас, така че всички да го чуят въпреки силния тътен.

Ной проявявал силна вяра. Именно затова неговият Бог, Йехова, защитил и него, и семейството му. (Евреи 11:7) Но дали след като потопът започнал, те вече нямало да се нуждаят от вяра? Напротив това качество щяло да им бъде изключително необходимо през предстоящите трудни дни. Същото се отнася и за нас, които живеем в тези бурни времена. Затова нека видим какво можем да научим от вярата на Ной.

Пороят продължил „четирийсет дни и четирийсет нощи“. (Битие 7:4, 11, 12) Водата постоянно се покачвала. Ной можел да види как Йехова Бог наказва злите, но в същото време защитава праведните.

Потопът сложил край на бунта, който избухнал сред ангелите. Повлияни от егоистичния дух на Сатана, много от тях ‘напуснали правилното си местоживеене’ в небесата, за да живеят с жените на земята, в резултат на което се родило хибридно потомство — нефилимите. (Юда 6; Битие 6:4) Несъмнено Сатана бил изключително щастлив, когато избухнал този бунт, защото така човечеството, шедьовърът на творението на Йехова на земята, било принизено още повече.

Водите на Потопа обаче продължавали да се покачват и разбунтувалите се ангели били принудени да напуснат човешките си тела. Те се върнали в духовната област, без да могат вече да се материализират. Също така оставили съпругите и синовете си да умрат с останалите хора при Потопа.

От времето на Енох, почти седем века по–рано, Йехова предупреждавал, че ще унищожи злите и безбожните. (Битие 5:24; Юда 14, 15) Оттогава хората ставали все по–зли, като унищожавали земята и я изпълвали с насилие. А сега тяхното унищожение настъпило. Но дали Ной и семейството му злорадствали?

Не, нито те, нито техният милостив Бог изпитвали удоволствие от това. (Езекиил 33:11) Йехова бил направил всичко възможно, за да се спасят колкото се може повече хора. Той заповядал на Енох да предупреди останалите и наредил на Ной да построи ковчега. Десетилетия наред Ной и семейството му се били трудили върху този огромен проект пред очите  на хората. Освен това Йехова възложил на Ной да служи като „проповедник на праведността“. (2 Петър 2:5) Подобно на Енох, той предупреждавал за предстоящото глобално унищожение. Как реагирали хората? Исус, който наблюдавал събитията от небесата, по–късно казал, че по времето на Ной те ‘не обръщали внимание на онова, което ставало, докато не дошъл потопът и не унищожил всички тях’. (Матей 24:39)

Представи си как се чувствали Ной и семейството му през първите 40 дни, след като Йехова затворил вратата на ковчега. Докато пороят се изливал ден след ден, осемте души вероятно си създали рутина — грижели се един за друг, за дома си и за животните в техните отделения. Но изведнъж грамадният ковчег се разтресъл и започнал да се движи! Покачващите се води го понесли и той започнал ‘да плава върху тях, като се издигал над земята’. (Битие 7:17) Само каква забележителна проява на силата на Всемогъщия Бог Йехова!

Навярно Ной бил признателен не само защото цялото му семейство било в безопасност, но и защото Йехова ги бил използвал, за да предупредят хората. Годините усилен труд може би преди им изглеждали напразни, тъй като хората не откликвали. Ной сигурно имал братя, сестри и племенници, но единствено жена му, синовете му и техните съпруги го послушали. (Битие 5:30) Докато били на сигурно място в ковчега, осемте души несъмнено намирали утеха, като си припомняли колко време били отделили, за да дадат възможност на хората да се спасят.

Йехова не се е променил. (Малахия 3:6) Исус Христос обяснил, че нашето време много прилича на „Ноевите дни“. (Матей 24:37) Периодът, в който живеем, е белязан от големи проблеми, които предшестват края на този покварен свят. Днес Божият народ също известява предупредително послание. Ще го приемеш ли? Ако вече си откликнал на животоспасяващото послание, готов ли си и ти да го известяваш? Ной и семейството му са ни оставили хубав пример.

Докато ковчегът се носел по бушуващите води, онези, които били вътре, сигурно чували скърцането на дървените греди. Но дали Ной се притеснявал от големината на вълните или че конструкцията няма да издържи? Съвсем не. Подобни съмнения обикновено изпитват скептиците, но Ной не бил скептик. Библията казва: „Чрез вярата си ... [Ной] построи ковчег.“ (Евреи 11:7) Вяра в какво? Йехова бил сключил договор, или официално споразумение, да спаси Ной и семейството му при Потопа. (Битие 6:18, 19) Нима Създателят на вселената, земята и всички живи същества не можел да се погрижи ковчегът да остане невредим? Разбира се, че можел! Ной с основание вярвал, че Йехова ще спази обещанието си. И наистина той и семейството му ‘се спасили, преминавайки през водата’. (1 Петър 3:20)

След като изминали 40 дни и 40 нощи, дъждът най–накрая спрял. Според нашия календар това станало през декември 2370 г. пр.н.е. Но приключението за семейството в ковчега съвсем не било към края си. Този плавателен съд бил единственият, който се носел по водите, покриващи върховете на планините. (Битие 7:19, 20) Може да си представим как Ной заедно със синовете си, Сим, Хам и Яфет, си разпределят по–тежката работа, така че животните да бъдат нахранени, чисти и здрави. Несъмнено същият Бог, който укротил дивите животни, за да влязат в ковчега, можел да продължи да ги контролира *, докато траел Потопът.

Очевидно Ной записвал внимателно всичко, което се случвало. Затова знаем кога започнал и кога спрял пороят. Знаем също, че земята била залята в продължение на 150 дни. Накрая водите започнали да спадат. По–късно ковчегът заседнал на „един от върховете на Араратската планина“ (на територията на днешна Турция). Това вероятно се случило през април 2369 г. пр.н.е. След 73 дни, през юни, вече се виждали върховете на планините. Три месеца по–късно, през септември, Ной решил да махне част от покрива на ковчега. Без съмнение усилията му били възнаградени, когато в ковчега проникнали светлина и чист въздух. По–рано Ной се опитал да разбере каква е обстановката навън. Той пуснал гарван, който отлитал и после се връщал, като вероятно си почивал на покрива на ковчега. После Ной пуснал гълъб, който няколко пъти се връщал при него, докато накрая не си намерил място за гнездене. (Битие 7:24 — 8:13)

Несъмнено за Ной били най–важни духовните неща. Можем да си представим как членовете на семейството му редовно се събирали, за да се молят и разговарят за своя небесен Баща, който ги спасил. Ной се уповавал на Йехова при вземането на всяко важно решение. Дори когато видял, че земята най–накрая е „изсъхнала“, след повече от година в ковчега, той не отворил вратата и не излязъл навън. (Битие 8:14) Ной чакал да получи напътствия от Йехова.

Главите на семейства днес могат да научат много от този верен мъж. Ной бил организиран, трудолюбив, търпелив и се грижил за семейството си. Нещо повече, той винаги вземал предвид първо волята на Йехова Бог. Ако подражаваме на вярата на Ной, хората, които обичаме, също ще получат благословии.

Накрая Йехова казал на Ной: „Излезте от ковчега, ти и жена ти, и синовете ти и жените на синовете ти заедно с тебе.“ Семейството се подчинило и излязло от ковчега, а след тях и животните. Но дали всички животни се втурнали да излизат едновременно? Не, разбира се! От повествованието разбираме, че те излезли от ковчега „според семействата си“. (Битие 8:15–19) Вдишвайки чистия планински въздух и любувайки се на красивата Араратска планина, пред Ной и семейството му се разкрила една изчистена земя. Нямало и следа от нефилимите, разбунтувалите се ангели и  цялото порочно общество! * Човечеството можело да започне всичко отначало.

Ной знаел какво трябва да направи. Той построил олтар и пожертвал като приноси за изгаряне някои от животните, които Бог смятал за чисти и от които трябвало да вземе в ковчега по седем. (Битие 7:2; 8:20) Дали този начин на поклонение бил угоден на Йехова?

Библията отговаря по следния начин: „Йехова усети успокоителна миризма.“ Болката, която хората причинили на Йехова, когато изпълнили земята с насилие, била заменена с приятното чувство да види как неговите верни служители са решени да вършат волята му. Йехова не очаквал съвършенство от тях. Същият стих продължава: „Сърцето на човека клони към зло още от младостта му.“ (Битие 8:21) Нека видим как Йехова отново проявил търпение и милост към човечеството.

Бог вдигнал проклятието от земята. Когато Адам и Ева се разбунтували, Бог произнесъл проклятие, вследствие на което обработването на земята станало изключително трудно. Ламех нарекъл сина си с името Ной, което вероятно означава „спокойствие“ или „утеха“, и пророкувал, че синът му ще донесе облекчение от проклятието, което тегнело над земята. Със сигурност лицето на Ной засияло от радост, когато осъзнал, че ще види изпълнението на пророчеството и че земята ще може да се обработва по–лесно. Нищо чудно, че Ной започнал да се занимава със земеделие. (Битие 3:17, 18; 5:28, 29; 9:20)

Освен това Йехова дал на потомците на Ной ясни и конкретни закони, които да ги ръководят в живота, например относно убийството и злоупотребата с кръвта. Бог също сключил договор с хората, че вече няма да унищожи земята чрез потоп. Като знак, че ще държи на думата си, Йехова дал на човечеството забележително природно явление — дъгата. До ден днешен всяка дъга в небето ни напомня за любещото обещание на Йехова. (Битие 9:1–17)

Ако разказът за Ной беше измислица, щеше да завърши дотук. Ной обаче бил действителна личност и животът му бил труден. Във онези дни продължителността на живота била по–голяма и този верен мъж живял още 350 години, през които изпитал голяма болка. Веднъж той допуснал сериозна грешка, когато се напил. Внукът му Ханаан обаче извършил още по–голям грях, който довел до ужасни последствия за неговото семейство. Ной живял достатъчно дълго, за да види как потомците му затъват в идолопоклонство и насилие по времето на Нимрод. От друга страна, той се радвал да види как синът му Сим оставя пример на изключителна вяра на семейството си. (Битие 9:21–28; 10:8–11; 11:1–11)

Подобно на Ной, е важно да запазваме вярата си силна, особено когато някои отхвърлят истинския Бог или престават да му служат. Йехова цени вярната ни служба. Както Исус Христос казал, „който издържи до края, той ще бъде спасен“. (Матей 24:13)