„ИМАМ една мечта.“ Преди петдесет години на 28 август 1963 г. американският водач за граждански права Мартин Лутър Кинг–младши изрекъл тези думи в най–известната си реч. С помощта на пленителни думи Кинг изразил мечтата, или надеждата си, един ден хората да се радват на свобода от расови предразсъдъци. Макар че речта му била насочена към слушатели в САЩ, същината на неговата мечта е възприета от хора в много страни.

Три месеца след речта на Кинг, на 20 ноември 1963 г. над 100 страни приели Декларацията на ООН за премахването на всички форми на расова дискриминация. През последвалите десетилетия били приети и други актове от световно значение. Всички тези достойни усилия неизбежно ни карат да се запитаме какво е било постигнато.

На 21 март 2012 г. генералният секретар на ООН Бан Ки–мун заяви: „Съществуват множество ценни спогодби и средства, както и обстойни световни стратегии за предотвратяването и премахването на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост. Въпреки това расизмът продължава да причинява страдания на милиони хора по света.“

Дори в страни, в които е постигнат известен напредък в борбата с расовите и други предразсъдъци, остава въпросът дали положените усилия наистина са премахнали дълбоко вкоренените чувства на хората, или просто са ограничили външното проявление на тези чувства. Някои смятат, че в най–добрия случай може да се предотврати дискриминацията, но е невъзможно да се премахнат предразсъдъците. Защо е така? Защото дискриминацията е нещо, което може да бъде видяно и наказано от закона, докато предразсъдъците са свързани с мислите и чувствата на хората, които не могат лесно да бъдат регулирани.

Затова всеки опит за премахване на предразсъдъците не бива само да ограничава дискриминативните действия, но и да променя мислите и чувствата на хората спрямо дадена група. Може ли това да бъде постигнато? И ако може, как? Нека разгледаме някои действителни случаи, които ще ни покажат, не само че е възможно хората да се променят, но и че има нещо, което може да им помогне да го направят.

Линда: Родена съм в Южна Африка. Гледах на всички цветнокожи южноафриканци като на по–нисши, необразовани, недостойни за доверие и заслужаващи единствено да бъдат слуги на белите. Бях в капана на предразсъдъците и дори не го осъзнавах. Но тази нагласа започна да се променя, щом започнах да изучавам Библията. Научих, че „Бог не проявява пристрастие“ и че сърцето е по–важно от цвета на кожата или от езика, който говорим. (Деяния 10:34, 35; Притчи 17:3) Думите от Филипяни 2:3 ми помогнаха да разбера, че ако смятам, че другите ме превъзхождат, ще мога да преодолея предразсъдъците си. Прилагането на подобни библейски принципи ми помогна да проявявам интерес към другите независимо от цвета на кожата им. Сега се чувствам освободена от капана на предразсъдъците.

 Майкъл: Израснах в област, в която живееха предимно бели австралийци, и развих много силни предразсъдъци спрямо азиатците и особено към китайците. Когато шофирах, щом видех някой, който ми прилича на азиатец, свалях прозореца и крещях обиди срещу него, като например „Върви си вкъщи, азиатецо!“. След време, когато започнах да изучавам Библията, разбрах как Бог гледа на хората. Той ги обича независимо откъде са или как изглеждат. Тази любов ми въздейства и омразата ми се превърна в любов. Удивително е да изпиташ подобна коренна промяна. Сега ми е много приятно да общувам с хора от различни страни и с различен произход. Това разшири мирогледа ми и ми донесе много радост.

Сандра: Майка ми беше от Умунеде в щата Делта (Нигерия). Семейството на баща ми обаче е от щата Едо и говори езика есан. Поради тези различия майка ми беше жертва на силни предразсъдъци от страна на семейството на баща ми до деня на смъртта си. Аз се зарекох да нямам нищо общо с никого, който говори езика есан, и да не се женя за човек от щата Едо. Но откакто изучавам Библията, започнах да виждам нещата от друга перспектива. Щом Библията казва, че Бог не проявява пристрастие и приема всекиго, който се бои от него, коя съм аз, че да мразя хората, защото са от друго племе или говорят друг език? Промених мисленето си и се помирих със семейството на баща си. Прилагането на библейските принципи ме направи щастлива и ми донесе вътрешен мир. Това ми помогна също да се разбирам с другите независимо от произхода, расата, езика или националността им. И познайте за какъв мъж се омъжих — той е от щата Едо и говори езика есан!

Защо Библията успяла да помогне на тези и на много други хора да преодолеят своята дълбоко вкоренена омраза и предразсъдъци? Защото Библията е Божието Слово. Тя има силата да промени начина, по който човек разсъждава и гледа на другите. Освен това Библията показва какво още е нужно, за да се сложи край на всички предразсъдъци.

Макар че библейското познание може да помогне за контролирането и премахването на силни чувства, има още две неща, на които трябва да се обърне внимание, преди да е възможно предразсъдъците да бъдат премахнати напълно. Първо, съществуват грехът и човешкото несъвършенство. Библията ясно заявява: „Няма човек, който да не греши.“ (3 Царе 8:46) Затова, колкото и да се стараем, се сблъскваме със същия вътрешен конфликт като апостол Павел, който писал: „Когато искам да върша онова, което е правилно, при мене се оказва онова, което е лошо.“ (Римляни 7:21) Поради тази причина понякога несъвършеното ни сърце ще поражда „зли мисли“, които може да водят до предразсъдъци. (Марко 7:21)

Второ, налице е влиянието на Сатана Дявола. Библията го описва като „убиец“ и казва, че той „заблуждава целия свят“. (Йоан 8:44; Откровение 12:9) Това обяснява защо предразсъдъците са толкова разпространени и защо изглежда невъзможно човечеството да премахне фанатизма, дискриминацията, геноцида и други видове расова, религиозна и социална нетърпимост.

Така че за да бъдат изкоренени предразсъдъците, най–напред трябва да бъдат премахнати човешкият грях, несъвършенството и влиянието на Сатана Дявола. Библията разкрива, че Божието Царство ще направи точно това.

Исус Христос учел последователите си да се молят на Бога по следния начин: „Нека дойде твоето царство. Нека бъде твоята воля както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:10) Божието Царство е средството, чрез което ще бъде премахната всяка несправедливост, включително каквато и да е форма на нетърпимост и предразсъдъци.

Когато дойде Божието Царство и поеме контрола над делата на земята, Сатана ще бъде „завързан“, или напълно ограничен, „за да не може вече да заблуждава народите“. (Откровение 20:2, 3) Тогава ще има „нова земя“, или човешко общество, в която „ще живее праведност“. * (2 Петър 3:13)

Онези, които ще живеят в това праведно човешко общество, ще бъдат доведени до съвършенство и ще бъдат освободени от греха. (Римляни 8:21) Като поданици на Божието Царство, „те вече няма да причиняват вреда, нито ще вършат зло“. Защо? „Защото земята ще бъде изпълнена с познание за Йехова.“ (Исаия 11:9) Тогава цялото човечество ще учи за пътищата на Йехова Бог и ще подражава на любещата му личност. Това несъмнено ще означава край на предразсъдъците, „защото Бог не проявява пристрастие“. (Римляни 2:11)