Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Как да постигнеш семейно щастие

Възпитаването на децата

Възпитаването на децата

Джон *: Преди да ме накажат за нещо лошо, което съм направил, моите родители искрено се стараеха да разберат какво ме е накарало да постъпя така, както и какви са били обстоятелствата. Опитвам се да прилагам техния подход при възпитаването на собствените си дъщери. В семейството на съпругата ми Алисън нещата са стоели по съвсем различен начин. Нейните родители са били по–избухливи и изглежда са наказвали децата си, без да се интересуват от обстоятелствата в конкретния случай. Понякога ми се струва, че съпругата ми дисциплинира децата ни по същия суров начин.

Каръл: Баща ми напусна нашето семейство, когато бях едва петгодишна. Той не се интересуваше от мене, нито от трите ми сестри. Майка ми работеше много, за да ни издържа, и аз поемах много отговорности в грижите за по–малките ми сестри. Не можех да се радвам на детството си, понеже трябваше да изпълнявам ролята на родител. И до днес съм по–скоро сериозна по характер, отколкото весела. Когато се налага да дисциплинирам собствените си деца, много се измъчвам поради грешките им. Искам да знам защо се е случило определено нещо и как са мислели те в конкретната ситуация. За разлика от мене, съпругът ми Марк не се безпокои толкова много. Той е бил възпитаван от любещ, но строг баща, който предано се е грижел за неговата майка. Съпругът ми бързо разрешава проблемите, които възникват с нашите дъщери. Той преценява ситуацията, поправя нещата и продължава напред.

КАКТО личи от изказванията на Джон и Каръл, начинът, по който си бил възпитан, може да оказва голямо влияние върху това как възпитаваш собствените си деца. Ако съпругът и съпругата са отраснали в различна семейна среда, навярно разбиранията им относно възпитаването на децата значително се различават. Понякога тези различия създават напрежение в брака.

Допълнителен фактор, допринасящ за напрежението, е умората. Когато стават родители, съпрузите бързо разбират, че възпитаването на деца е изтощителна задача, поглъщаща цялото им време. Джоан, която заедно със съпруга си Дарън е възпитала две момичета, казва: „Обичам дъщерите си, но те не искаха да си лягат, когато им казвах. Събуждаха се в най–неподходящото време и ме прекъсваха, когато исках да говоря с тях. Не си подреждаха обувките, дрехите и играчките и никога не прибираха маслото в хладилника.“

Джак, чиято съпруга страдала от депресия след раждането на второто им дете, казва: „Често, когато се прибирах в къщи след изтощителен работен ден, се налагаше да оставам буден до среднощ заради новороденото ни момиченце. Затова ни беше много трудно да сме последователни във възпитанието на по–голямата ни дъщеря. Тя ревнуваше, че вече не получаваше цялото ни внимание.“

Когато между двама преуморени родители възникнат разногласия относно начина, по който възпитават детето си, малките пререкания лесно могат да се превърнат в разгорещени спорове. А неразрешените конфликти са като забит между брачните партньори клин, който позволява на детето да види от кой от двамата си родители ще успее да получи онова, което иска. Кои библейски принципи могат да помогнат на съпруга и съпругата да запазят здрава брачната си връзка, като същевременно резултатно възпитават своите деца?

Отделяй време за брачния си партньор

Бог е постановил бракът да бъде сключен преди раждането на децата и партньорите да останат заедно дори след като децата напуснат дома. Библията казва следното относно брачния съюз: „Нека никой човек не разделя онова, което Бог е впрегнал в общ ярем.“ (Матей 19:6) Но от контекста на тези думи разбираме, че Бог също предвижда след време детето да „остави баща си и майка си“. (Матей 19:5) Отглеждането на децата е само един етап от брака, а не онова, върху което той се гради. Разбира се, родителите трябва да посвещават много време на възпитанието на децата си, но ще е добре да помнят, че най–добрата основа за това е здравият брак.

Кой е един от начините, по които вие, като съпрузи, можете да запазите близките си взаимоотношения, докато възпитавате своите деца? Ако е възможно, редовно отделяйте време, което да прекарвате заедно, но без децата. Така ще можете да обсъждате важни въпроси, засягащи семейството, или просто да разговаряте. Безспорно не е никак лесно да се намери такова време. Алисън, която беше спомената по–рано, казва: „Точно когато изглежда, че със съпруга ми можем за малко да сме сами, или се налага да обърнем внимание на малкото си дете, или се случва поредната „трагедия“, защото шестгодишната ни дъщеря например си е загубила пастелите.“

Джоан и Дарън, които също бяха споменати, успели да намерят време един за друг, като установили час за лягане на своите дъщери. Джоан казва: „Винаги се изискваше от момичетата в определен час да са в леглото и да ни чакат да загасим лампата. Така ние с Дарън имахме време да се отпуснем и да говорим.“

Като определят час за лягане на детето, брачните партньори не само ще имат време да са заедно насаме, но и ще помогнат на детето си да разбере, че не бива да „мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли“. (Римляни 12:3) А децата, които са се научили да спазват часа за лягане, осъзнават, че са важна част от семейството, но и че „не всичко се върти около тях“, тоест, че трябва да се приспособяват към семейните правила, вместо да очакват семейните правила да се приспособяват към капризите им.

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Определи конкретен час за лягане и изисквай той винаги да се спазва. Ако детето посочи причина, поради която все още да не е в леглото, като например, че иска чаша вода, може да решиш да изпълниш едно желание. Но не позволявай на детето си до безкрайност да отлага лягането, като постоянно иска нещо. Ако то те помоли да остане още пет минути и ти се съгласиш да изпълниш това желание, нагласи будилник, който да позвъни на петата минута. Когато чуеш звъненето, сложи детето да спи, без да правиш повече компромиси. Нека, ‘като кажеш „да“, това да означава „да“, и като кажеш „не“ — да бъде „не“’. (Матей 5:37)

Не показвайте разногласията си пред децата

Една мъдра притча гласи: „Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:8) От този библейски стих разбираме, че както бащата, така и майката имат право да упражняват власт над своите деца. Но дори когато съпрузите са отраснали в сходна семейна среда, те може да имат различни възгледи относно начините на дисциплиниране на детето и относно това кои семейни правила да се приложат в дадена ситуация. Как родителите могат да преодолеят тези различия?

Джон, който беше цитиран по–горе, казва: „Смятам, че е важно да не спорим пред децата.“ Той обаче признава, че това родителите да са единодушни пред децата е лесно на думи, но не и на практика. Джон казва: „Децата са много наблюдателни. Дори когато нашите разногласия не са изразени на глас, дъщеря ни може да усети нашите чувства.“

Как Джон и Алисън се справят в такива ситуации? Алисън споделя: „Ако не съм съгласна с начина, по който съпругът ми дисциплинира нашата дъщеря, изчаквам да останем насаме и тогава разговарям с него. Не искам тя да си мисли, че може да ни манипулира, като се възползва от различното ни мнение относно възпитанието. В случай че дъщеря ни разбере за някакво разногласие, ѝ казвам, че всеки член на семейството трябва да спазва уредбата на Йехова и че аз с готовност се подчинявам на главенството на нейния баща точно както тя трябва да се подчинява на нас като родители.“ (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 6:1–3) Джон казва: „Когато сме заедно като семейство, обикновено аз съм този, който основно дисциплинира нашите дъщери. Но ако Алисън е по–запозната със ситуацията, ѝ позволявам тя да се заеме с дисциплинирането и след това я подкрепям. Ако не съм съгласен с нещо, говоря с нея по–късно.“

Как да се предпазиш от това разногласията относно възпитаването на детето да прераснат в неприязън между тебе и твоя партньор и да не подкопаеш уважението на децата си към самия тебе?

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Редовно отделяй време всяка седмица, за да говориш с партньора си по въпроси, свързани с възпитаването на детето, и откровено обсъждай всяко възникнало разногласие. Опитай се да разбереш гледната точка на брачния си партньор и се съобразявай с това, че той или тя има лични взаимоотношения с детето.

Нека възпитаването на децата укрепи връзката ви

Без съмнение възпитаването на децата не е лесна задача. Понякога може да ти се струва, че това отнема всичките ти сили. Но рано или късно децата ти ще напуснат дома и вие отново ще имате много време един за друг, както преди да се родят децата. Дали взаимоотношенията помежду ви ще са укрепени, или ще са обтегнати след възпитаването на децата? Отговорът на този въпрос зависи от това как прилагате принципа, който се съдържа в Еклисиаст 4:9, 10: „По–добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си; защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си.“

Ако родителите са обединени в усилията си, резултатите могат да бъдат много удовлетворяващи. Каръл, която беше цитирана по–рано, изразява чувствата си по следния начин: „Знаех, че съпругът ми притежава различни хубави качества, но докато възпитавахме заедно децата си, откривах нови черти от неговия характер. Уважението и любовта ми към него растяха, като наблюдавах как любещо се грижи за нашите дъщери.“ Джон казва относно Алисън: „Това да виждам как съпругата ми се учи да е грижовна майка увеличи възхищението и обичта, които изпитвам към нея.“

Ако при възпитаването на децата си вие, като брачни партньори, отделяте време един за друг и сте единни, с течение на времето брачната ви връзка ще става все по–силна. Така ще оставите чудесен пример на своите деца!

^ абз. 3 Имената са променени.

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

  • Колко време всяка седмица прекарвам насаме с брачния си партньор?

  • Как подкрепям своя партньор, когато той или тя дисциплинира децата ни?