„ЗАЩО не искаш да се покланяш на предците си? Не осъзнаваш ли, че живееш благодарение на тях? Няма ли да проявиш признателност? Как може да отхвърляш обичаи, предавани от поколения? Като отказваш да почиташ предците ни, показваш, че смяташ поклонението ни за глупост.“ След като каза това, майка ми се разплака.

Не беше присъщо за майка ми да говори така. Всъщност тя уреди моето изучаване на Библията, макар че по този начин любезно отказа изучаването, което беше предложено на нея. Винаги съм я слушала, затова сега ми беше трудно да не го направя. Този път обаче не можех да ѝ се подчиня, тъй като исках да съм угодна на Йехова. Без неговата помощ нямаше да успея.

Подобно на повечето хора в Япония ние бяхме будисти. Но само два месеца след като започнах да изучавам със Свидетелите на Йехова, се убедих, че написаното в Библията е истина. Когато разбрах, че имам небесен Баща, развих силно желание да го опозная. С мама обичахме да обсъждаме какво съм научила. Започнах да посещавам християнските събрания в неделя в Залата на Царството. Тъй като научавах все повече за истината, казах на майка си, че вече няма да участвам в будистки ритуали. Изведнъж нагласата ѝ се промени. Тя каза: „Да имаме в семейството си човек, който не обича предците ни, е позор.“ Майка ми настояваше да престана да изучавам Библията и да спра да посещавам събранията. Никога не съм мислила, че ще каже подобно нещо! Тя сякаш стана друг човек.

От Ефесяни, 6 глава, научих, че Йехова иска да съм послушна на родителите си. Баща ми зае страната на майка ми. В началото си мислех, че ако ги послушам, те ще проявят разбиране и мирът в семейството ще се възстанови. Освен това ми предстояха приемни изпити за гимназията и трябваше да се подготвям. Така че реших за три месеца да направя каквото искаха, но обещах на Йехова, че след този период пак ще посещавам събранията.

Две неща доказаха, че решението ми беше погрешно. Първо, мислех, че чувствата ми няма да се променят за три месеца. Но бързо  отслабнах духовно и започнах да се отдалечавам от Йехова. Второ, родителите ми не само не смекчиха нагласата си, но ми оказваха още по–силен натиск да спра с всичко, свързано с чистото поклонение.

В Залата на Царството бях срещнала много Свидетели, които също се бореха с противопоставяне в семейството. Те ме увериха, че Йехова ще ми дава сили. (Мат. 10:34–37) Също ми казаха, че именно чрез мене семейството ми може да достигне до спасение. Започнах да се моля усърдно, защото исках да се науча да разчитам на Йехова.

Противопоставянето в семейството имаше различни форми. Майка ми ме умоляваше и разсъждаваше с мене. Обикновено запазвах мълчание. Когато казвах нещо, често започвахме да спорим, като всяка от нас защитаваше своята гледна точка. Ако бях проявявала повече разбиране към нейните чувства и вярвания, ситуацията вероятно щеше да е по–спокойна. Родителите ми увеличиха домакинските ми задължения, за да ме държат вкъщи. Понякога ме заключваха отвън или ме оставяха без храна.

Мама потърси подкрепа от другите. Тя се обърна към учителя ми, но той остана неутрален. Заведе ме и при началника си, с цел той да се опита да ме убеди, че всички религии са безполезни. Вкъщи мама се обаждаше на различни роднини и плачейки, ги умоляваше за помощ. Това много ме натъжаваше, но на събранията старейшините ми помогнаха да мисля за всички тези хора, на които мама несъзнателно даваше свидетелство.

 Родителите ми искаха да отида в университет. Те бяха решили да ми осигурят онова, което смятаха за най–доброто начало в живота, и се надяваха да си намеря хубава работа. Тъй като не можехме да разговаряме спокойно по този въпрос, им написах няколко писма, в които обяснявах какви са целите ми. Ядосан, татко ме заплаши: „Щом мислиш, че можеш да си намериш работа, намери я до утре или ще напуснеш този дом.“ Помолих Йехова за помощ. На следващия ден, докато бях на служба, две различни сестри ми предложиха да започна да давам частни уроци на децата им. Баща ми не остана доволен и спря да ми говори, дори ме пренебрегваше. Майка ми каза, че би предпочела да съм престъпница пред това да съм Свидетелка на Йехова.

Понякога се чудех дали Йехова очаква от мене да се съпротивлявам на желанията на родителите ми до такава степен. Но многото молитви и размисълът върху библейски откъси, описващи любовта на Йехова, ми помогнаха да гледам обективно на противопоставянето и да разбера, че донякъде то е в резултат на тяхната загриженост към мене. Йехова ми помогна да променя мисленето си и да знам какво да правя. Също така колкото повече участвах в службата, толкова повече радост изпитвах от нея. Затова си поставих за цел да стана пионерка.

След като разбраха, че искам да служа като пионерка, някои сестри ме посъветваха да изчакам, докато родителите ми се успокоят. Молих се за мъдрост, изследвах въпроса, размишлявах върху подбудите си и разговарях със зрели братя и сестри. Стигнах до заключението, че искам да съм угодна на Йехова. Освен това нямаше гаранция, че ако отложа пионерската служба, родителите ми ще променят нагласата си.

Станах пионерка през последната година от гимназията. След известно време си поставих за цел да служа там, където нуждата от проповедници е по–голяма. Но мама и татко не искаха да тръгвам от къщи. Затова изчаках да навърша 20 години. Тогава, за да е по–спокойна майка ми, помолих братята в клона за назначение в южната част на Япония, където имахме роднини.

Докато служех там, бях благословена да видя как няколко души, с които изучавах, се покръстват. Междувременно учех английски, защото исках да разширя службата си. В моя сбор имаше двама братя, които бяха специални пионери. Виждах тяхната пламенност и как помагат на другите. Това събуди в мене желанието да служа като специална пионерка. През този период два пъти мама се разболя сериозно. И двата пъти се връщах вкъщи, за да се грижа за нея. Това я изненада и смекчи нагласата ѝ.

След седем години получих писмо от Ацуши, един от специалните пионери, които споменах по–рано. Той ми писа, че има сериозни намерения за брак и питаше какво мисля за това и какви са чувствата ми към него. Никога не бях изпитвала романтични чувства към Ацуши, нито съм си мислила, че той се интересува от мене. Месец по–късно му отговорих, че бих искала да се опознаем по–добре. Установихме, че имаме много общи неща помежду си. И двамата искахме да продължаваме с целодневната служба и бяхме готови да приемем всяко назначение. След време се оженихме. Само колко щастлива бях, когато мама, татко и други роднини присъстваха на сватбата ни!

 Не след дълго, докато служехме като редовни пионери, Ацуши беше назначен за заместник окръжен надзорник. Скоро се радвахме и на друга благословия. Бяхме назначени като специални пионери, а след това започнахме пътуваща служба. След първата ни обиколка на сборовете в окръга получихме телефонно обаждане от клона. Питаха ни дали сме съгласни да бъдем назначени в Непал отново в пътуващата служба.

Чудех се как ли ще реагират родителите ми на новината, че ще съм далече. Затова им се обадих. Отговорът на татко беше: „Отивате на хубаво място.“ Само седмица по–рано негов приятел му дал книга за Непал и татко дори си мислел, че би било чудесно това място да се посети.

Докато служехме радостно в Непал, получихме и друга благословия. Част от нашия окръг стана Бангладеш — страна толкова близо до нас, но в същото време толкова различна в много отношения. Проповедната дейност беше доста разнообразна. Пет години по–късно отново бяхме назначени в Япония, където и днес се радваме в пътуващата служба.

От службата в Япония, Непал и Бангладеш научих толкова много за Йехова! Всяка от тези страни има уникално минало и култура. Всеки човек там е уникален. Видях как Йехова се грижи лично за всекиго, приема го, помага му и го благославя.

За себе си мога да кажа, че Йехова ме благослови, като ми позволи да го опозная, като ми даде работа и като ме дари с прекрасен християнски съпруг. Бог ми помогна да взема правилните решения и сега имам добри взаимоотношения с него и със семейството си. Благодарение на Йехова с мама отново сме добри приятелки. Много съм признателна, че се радвам на мир с Бога и с майка си.