— Като дете, беше ли свързан по някакъв начин с религията?

— Да, майка ми беше католичка. Но когато прочетох за кръстоносните походи и Инквизицията, се отвратих от религията и не исках да имам нищо общо с нея. Четох също за някои нехристиянски религии и разбрах, че и те не са по–различни. Когато бях на 14, смятах, че широко разпространената поквара в религията, доказва, че Бог не съществува. Затова, след като изучавах теорията за еволюцията в училище, стигнах до заключението, че животът се е появил в резултат на природни процеси.

— С какво те привлече науката?

— Когато бях на 7 години, ми дадоха микроскоп, който се превърна в любимата ми играчка. Едно от нещата, за които го използвах, беше да изследвам забележителни насекоми, като например пеперуди.

— Как се заинтригува от въпроса за произхода на живота?

— На 22–годишна възраст се срещнах с една изследователка, която беше Свидетелка на Йехова. Тя вярваше, че Бог е създал живота. Това ми се струваше много странно. Мислех си, че мога лесно да ѝ докажа колко нелепи са вярванията ѝ. За моя изненада обаче тя имаше разумни отговори на въпросите ми. Започнах да се интересувам от хората, които вярват в Бога.

Няколко месеца по–късно срещнах друг Свидетел, който имаше доста познания в областта на медицината. Когато той ми предложи да ми обясни вярванията си, се съгласих. Исках да го извадя от заблудата му.

 — Убеди ли го, че греши?

— Не успях. Започнах да изследвам теориите за произхода на живота. За моя изненада разбрах, че според някои известни учени дори най–просто устроената клетка е толкова сложна, че не би могла да се зароди на земята. Някои от тях смятат, че тези клетки са дошли от космоса. Много се спори относно произхода на живота.

— Има ли въпрос, по който учените са на едно мнение?

— Странното е, че много от тях са съгласни, че някак си процесите в природата са довели до появата на живот от неживата материя. Чудех се: „Ако те не знаят как животът би могъл да се появи без Създател, откъде са сигурни, че е станало така?“ Започнах да изследвам онова, което Библията казва относно произхода на живота.

— Какво мнение си изгради за Библията?

— Колкото повече научавах от Библията, толкова по–силно се убеждавах в достоверността ѝ. Например едва наскоро учените откриха доказателства, че вселената е имала начало. Но първите думи от Библията, написани преди около 3500 години, гласят: „В началото Бог създаде небесата и земята.“ * Разбрах, че всяка научна информация, спомената в Библията, е точна.

— Пречеха ли научните ти познания на вярата ти в Бога?

— Не. Когато започнах да вярвам в Бога, вече бях в университета и се занимавах с наука от три години. До днес колкото повече научавам за устройството на живите организми, толкова по–силно се убеждавам, че съществува Създател.

— Можеш ли да ни дадеш пример?

— Да, изучавах въздействието на лекарствата и токсините върху живите организми. Онова, което ме впечатли, е как мозъкът е предпазен от опасни вещества и бактерии. Съществува бариера, която отделя кръвта от мозъчните ни клетки.

— Кое всъщност е забележителното?

— Преди повече от сто години изследователите забелязали, че веществата, които попадат в кръвообращението, достигат до всяка част на тялото, с изключение на мозъка и гръбначния стълб. Този факт ми се струва забележителен, защото огромна мрежа от малки капиляри отвежда кръвта до всяка мозъчна клетка. Посредством кръвта всички мозъчни клетки са почиствани, хранени и снабдявани с кислород. Тогава как е възможно кръвта да е отделена от мозъчните клетки? Години наред това е било загадка.

— Как функционира тази бариера?

— Микроскопичните кръвоносни съдове не са като пластмасови тръби, които отделят онова, което е вътре, от онова, което е отвън. Стените на съдовете са изградени от клетки, които позволяват на веществата и микроорганизмите да преминават през и между тях. Но клетките, изграждащи кръвоносните съдове в мозъка, са различни. Те са тясно свързани една с друга, като връзката помежду им е забележителна. Огромен брой сложни механизми се грижат определени неща, като кислород, въглероден диоксид и глюкоза, да преминават от кръвообращението в мозъка по регулиран начин. Други съединения, протеини и клетки обаче не са допускани. Следователно кръвно–мозъчната бариера функционира на молекулярно ниво и осигурява физична, химична и електрическа преграда. Смятам, че такъв замисъл не може просто да се е появил в резултат на еволюция.