— Как започна да се занимаваш с музика?

— И двамата ми родители са пианисти. Те започнаха да ме обучават, когато бях на 5 години. По–късно учех в музикалното училище в Ташкент.

— Разкажи ни за предизвикателствата да свириш с оркестър.

— Няма два еднакви оркестъра. Те са като огромни музикални инструменти, на които „свирят“ техните диригенти. Може би основното предизвикателство за солиста е да постигне хармония с диригента. Това е като при разговор между приятели — вместо единият постоянно да говори, всеки трябва да дава думата на другия. Обикновено има само една или две репетиции, при които трябва да се постигне тази хармония.

— Колко време отделяш за упражнения?

— Най–малко три часа на ден, през които не само упражнявам трудните пасажи, но и изучавам структурата на музикалното произведение, за което се подготвям, без да го свиря. Освен това слушам другите творби на композитора, което ми помага да вникна по–добре в произведението, върху което работя.

— Според тебе с какво се отличава добрият пианист?

— Със способността си да накара пианото да „запее“. Нека обясня. Пианото е вид ударен инструмент. След изсвирването на всеки тон, силата на звука може само да намалява за разлика от духовите инструменти  или човешкия глас, които могат да задържат тона или дори да увеличат силата му. Предизвикателството за пианистите е да преодолеят тенденцията силата на тона да намалява. Те правят това чрез плавни движения на пръстите и китките си и като използват умело десния педал, който удължава тона и променя тембъра му. Когато усъвършенстват тези трудни техники, пианистите могат да накарат пианото да зазвучи като флейта, валдхорна или дори като оркестър. Те могат също да наподобят най–прецизния музикален инструмент — човешкия глас.

— Очевидно е, че изпитваш силна любов към музиката.

— За мене музиката е езикът, който най–ясно изразява и събужда чувства, които е трудно, или дори невъзможно, да се предадат с думи.

— Какво събуди интереса ти към духовните неща?

— Домът ни винаги беше пълен с книги, които баща ми носеше от Москва. Една книга, която привлече вниманието ми, съдържаше библейски разкази за началото на човешката история и преживяното от израилтяните. Друга книга, на която попаднах, беше „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“, издадена от Свидетелите на Йехова. * Ясният начин, по който в тази книга бяха представени библейските учения, ме плени. Когато през 1991 г. се преместих в Испания, за да продължа музикалното си образование, взех тази книга и я препрочетох няколко пъти. Намерих вяра, която не се основава просто на чувства, но и на ясни разсъждения и убедителни доказателства.

Едно учение, което особено ме заинтригува, беше обещанието на Библията, че хората ще могат да живеят вечно на земята. Това беше толкова логично! Мога да добавя, че дотогава не бях срещал Свидетелите на Йехова, но реших, когато ги срещна, да ги помоля за библейски уроци.

— Как се срещна със Свидетелите на Йехова?

— Няколко дни след като взех това решение, видях две жени с Библия в ръка. Помислих си: „Те ми приличат на хората, за които чета в книгата — проповядват подобно на християните в библейски времена.“ Скоро след това вече изучавах Библията с един от Свидетелите. Днес изпитвам огромна радост, когато помагам на другите да научат за нашия Създател.

— Като бивш атеист, какво те убеди, че съществува Създател?

— Самата музика. Почти всеки човек се наслаждава на музиката — нещо, което животните не могат. Музиката може да изразява радост, увереност, нежност и почти всяко друго чувство. За нас е съвсем естествено да танцуваме в ритъма на музиката. Но необходима ли е тя за нашето съществуване? Играе ли някаква роля в „оцеляването на най–приспособимите“, на което учат еволюционистите? Мисля, че не. Според мене не е разумно да смятаме, че човешкият мозък със способността си да твори и цени музика, като тази на Моцарт и Бетовен, е плод на еволюцията. Далеч по–разумно е да вярваме, че мозъкът ни е създаден от мъдър и любещ Създател.

— Какво те накара да вярваш, че Библията е от Бога?

— Библията е сборник от 66 малки книги, написани за период от около 1600 години от около 40 мъже. Запитах се: „Кой е „дирижирал“ създаването на този хармоничен шедьовър?“ Единственият смислен отговор е Бог. За мене Библията е като симфония с елегантна структура, прекрасен аранжимент и вълнуващо послание за цялото човечество.