АЗЕРБАЙДЖАН е най–голямата от трите страни в Южен Кавказ. Преди около хиляда години тюркските племена започнали да се преместват в този район. Така заселниците възприели някои от обичаите на местните, а те от своя страна възприели част от тяхната култура. Ето защо не е учудващо, че азербайджанският език е близък до турския и туркменския.

Местните хора са жизнерадостни и сърдечни. Семействата са сплотени и роднините се подкрепят в трудните моменти.

Азербайджанците обичат музиката и поезията. В един от музикалните жанрове, наречен „мугам“, певецът рецитира класически азербайджански поеми под съпровода на народни инструменти. Изпълнителят трябва да е добре запознат с обичайния репертоар на „мугам“ и да умее да импровизира.

 Чаят е важна част от азербайджанската култура. Напитката се сервира в крушовидни чашки с бучка захар и понякога с шам–фъстък, бадеми и стафиди. Навсякъде има чаени салони, дори в най–малките населени места.

Каспийско море, разположено на изток от страната, е естествена среда на есетровите риби. Моруната, представител на това семейство, може да живее над 100 години. Една от най–големите уловени моруни била дълга 8,5 метра и тежала около 1,3 тона! Есетрите са особено ценени заради прочутия си и скъп черен хайвер.

Азербайджанците са религиозни и обичат да говорят за Бога. Повечето от тях са мюсюлмани. Но там има и други религиозни групи, включително над 1000 Свидетели на Йехова.