Чувствал ли си се безпомощен, когато твой близък е скърбял заради загубата на любим човек? Понякога може да не знаем какво да кажем и да направим, затова решаваме да не казваме и да не правим нищо. Но има практични начини, по които можем да помогнем.

Често е достатъчно просто да си с човека и да му кажеш нещо като „Искрено съжалявам!“. В много народи можеш да покажеш загрижеността си, като прегърнеш опечаления или като нежно му стиснеш ръката. Ако той иска да говори, изслушай го със съчувствие. Най–добре е да направиш нещо за близките на починалия, което те не са могли, като например да сготвиш, да се погрижиш за децата или да помогнеш с уреждането на погребението, ако те са съгласни. Такива действия може да са по–резултатни и от най–красноречивите думи.

След време може да си подтикнат да говориш за починалия — за някои от добрите му качества или за хубави преживявания с него. Такива разговори могат да накарат опечаления да се усмихне. Например Пам, чийто съпруг Иън починал преди 6 години, казва: „Понякога хората ми разказват за различни добри неща, които  Иън е правил, за които не съм знаела, и това ме кара да се чувствам добре.“

Изследователите казват, че първоначално мнозина опечалени получават голяма помощ, но скоро нуждите им биват забравени, тъй като техните приятели отново се връщат към обичайното си ежедневие. Затова се старай редовно да говориш със скърбящия след загубата му. * Мнозина дълбоко оценяват възможността да получат облекчение от продължителната си мъка.

Нека разгледаме примера на Каори, млада жена от Япония, която била съкрушена от смъртта на майка си, както и от смъртта на по–голямата си сестра 15 месеца по–късно. За щастие тя постоянно получавала подкрепа от лоялните си приятели. Една от тях, която се казва Рицуко и е много по–голяма от Каори, предложила да ѝ бъде близка приятелка. Каори споделя: „Честно казано, идеята не ми допадна. Не исках никой да заема мястото на майка ми, а и не мислех, че някой би могъл. Но заради начина, по който мама Рицуко се отнасяше към мене, се сближихме. Всяка седмица проповядвахме заедно и посещавахме християнските събрания. Тя ме канеше на чай, носеше ми храна и често ми пишеше писма и картички. Положителната нагласа на мама Рицуко ми оказа добро влияние.“

Днес, 12 години след като е загубила майка си, Каори и нейният съпруг служат като целодневни проповедници. Каори казва: „Мама Рицуко продължава да проявява загриженост към мене. Когато се връщам вкъщи, винаги я посещавам и се радваме на укрепващо общуване.“

Друг пример на човек, който е извлякъл полза от подкрепата на околните, е Поли — Свидетелка на Йехова от Кипър. Поли имала мил съпруг на име Созос, който бил християнски пастир и давал добър пример, като често канел сираци и вдовици на гости. (Яков 1:27) За жалост Созос починал на 53–годишна възраст от мозъчен тумор. Поли казва: „Изгубих своя лоялен съпруг, с когото бяхме женени 33 години.“

След погребението Поли и най–малкият ѝ син Даниел, който е на 15 години, се преместили в Канада. Там те започнали да посещават един от местните сборове на Свидетелите на Йехова. Поли разказва: „Братята и сестрите в новия ни сбор не знаеха нищо за миналото и трудностите ни. Но това не им попречи да общуват с нас, да ни утешават с милите си думи и да ни оказват практична помощ. Само колко ценна беше тази помощ за сина ми, когато най–много се нуждаеше от баща си! Онези, които са начело на сбора, проявяваха силен личен интерес към Даниел. Особено един от тях се стараеше да кани Даниел на събирания с приятели или да играят с топка.“ Днес Поли и синът ѝ се чувстват добре.

Със сигурност има много начини, по които можем да осигурим помощ и утеха за скърбящите. Библията също ни дава утеха посредством една вълнуваща надежда за бъдещето!