ДОН, който е Свидетел на Йехова в Канада, полага специални усилия да говори с хората, които живеят на улицата. Той разказва следното: „Най–мръсният човек, когото съм виждал, беше един бездомник на име Питър. Той беше груб и умееше да държи другите на разстояние. Питър многократно отхвърляше опитите на хората да му помогнат.“ Въпреки това Дон търпеливо продължил да се отнася мило с този бездомен човек повече от 14 години.

Един ден Питър попитал Дон: „Защо се занимаваш с мене? Другите просто ме оставят на мира. Какво искаш от мене?“ Дон тактично използвал три откъса от Библията, за да докосне сърцето му. Първо, той попитал Питър дали знае, че Бог има лично име, и го помолил сам да го прочете в Псалм 83:18. След това, за да му обясни какво иска от него, Дон го помолил да прочете Римляни 10:13, 14, където се казва, че „всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен“. Накрая Дон прочел Матей 9:36 и поканил Питър да го прочете отново сам. В стиха се казва: „Виждайки множествата, [Исус] ги съжали, защото бяха измъчени и разпръснати като овце без пастир.“ Тогава със сълзи на очи Питър попитал: „И аз ли съм една от тези овце?“

Питър започнал да се променя. Той се изкъпал, подстригал брадата си и сложил хубавите дрехи, които Дон му дал. Питър продължил да поддържа външния си вид.

Той си водел дневник. Записаното в него било мрачно и потискащо, но последните страници били различни. В един откъс се казвало: „Днес научих името на Бога. Сега, когато се моля, се обръщам към Йехова. Чудесно е да знам името му. Дон ми каза, че Йехова може да ми е  приятел, който винаги е готов да ме изслуша.“

Последните думи на Питър били отправени към сестра му и брат му. Той писал:

„Не се чувствам добре днес. Годините си казват думата. Но дори това да е последният ми ден живот, знам, че ще видя приятеля си [Дон] в рая. Ако четете това, значи вече не съм между живите. Ако на погребението ми видите един мъж, който е различен от останалите, говорете с него и моля ви, прочетете тази малка синя книга *. В нея се казва, че отново ще видя приятеля си в рая. Вярвам в това от цялото си сърце. Ваш скъп брат, Питър.“

След погребението Уми, сестрата на Питър, споделила: „Преди две години Питър се свърза с мене. За първи път от години го видях щастлив. Той дори се усмихваше.“ Тя казала на Дон: „Ще прочета книгата — щом е въздействала на брат ми, трябва да е наистина специална.“ Уми също приела да изучава по–новата книга „Какво в действителност учи Библията?“ с една Свидетелка на Йехова.

Нека и ние да гледаме отвъд външността, да проявяваме искрена любов и да сме търпеливи към всякакви хора. (1 Тим. 2:3, 4) Така ще можем да помогнем на онези като Питър, чийто външен вид не е особено привлекателен, но които имат добро сърце. Можем да сме уверени, че Бог, който „вижда какво е сърцето“, ще направи така, че истината да израсне в сърцата на хората с правилна нагласа. (1 Царе 16:7; Йоан 6:44)