ГОДИНИ наред библейските критици твърдели, че цар Валтасар, споменат в книгата на Даниил, никога не е съществувал. (Дан. 5:1) Те били на това мнение, тъй като археолозите не намирали доказателства, че Валтасар е живял. Това обаче се променило през 1854 г. Защо?

През тази година британският консул Джон Тейлър проучвал руините на древния град Ур, днес южен Ирак. Там той намерил няколко глинени цилиндъра в една голяма кула. Цилиндрите с дължина 10 см били гравирани с клинописни знаци. Един от тях съдържал молитва за дългоденствието на вавилонския цар Набонид и най–големия му син, Валтасар. Дори критиците трябвало да се съгласят: Това откритие доказвало, че Валтасар наистина е съществувал.

Библията обаче посочва не само че Валтасар съществувал, но и че бил цар. Критиците отново били скептични. Например английският учен от 19–и век Уилям Толбът писал, че според някои „Бел–сар–усур [Валтасар] управлявал заедно с баща си Набонид“. Ученият обаче продължава: „За това няма никакви доказателства.“

Този въпрос бил разрешен, когато текстът на други глинени цилиндри разкрил, че бащата на Валтасар, цар Набонид, отсъствал от Вавилон в продължение на години. Кой управлявал по това време? В „Британска енциклопедия“ се посочва: „Когато бил в изгнание, Набонид поверил на Валтасар престола и по–голямата част от войската си.“ Следователно Валтасар замествал баща си във Вавилон през този период. Ето защо археологът и езиковед Алън Милард казал, че е подходящо „в книгата на Даниил Валтасар да е наречен „цар“.

Разбира се, за Божиите служители основното доказателство, че книгата на Даниил е достойна за доверие и вдъхновена от Бога, се намира в самата Библия. (2 Тим. 3:16)