Въпреки че прилепите могат да виждат, за да разпознаят заобикалящите ги обекти в тъмнината на нощта, повечето видове използват ехолокация — определяне на разстоянието на даден обект чрез отразени звукови вълни. Например някои прилепи могат да различат комар от бръмбар по скоростта, с която насекомото размахва крилцата си.

 Помисли върху следното: Повечето прилепи издават звук, който идва от ларинкса и излиза през устата или ноздрите. С големите си уши те засичат ехото, което се образува при отразяването на звуковите вълни в обектите. Благодарение на ехото прилепът може да си създаде 3D образ на заобикалящия го свят. Той може да определи местоположението, височината и разстоянието, на което се намира даден обект, въпреки шумните звуци от другите прилепи.

 Ехолокацията на прилепа трябва да е изключително прецизна, защото при грешка дори само с една милисекунда (една хилядна от секундата) прилепът може да пропусне целта си с почти 17 сантиметра. Според някои изследователи „изглежда невъзможно“ да съществува точност, по-голяма от една милисекунда. И все пак някои проучвания сочат, че ехолокацията на прилепите е с точност от 10 наносекунди (една 100 000 000 част от секундата), благодарение на което те могат да определят разстояния с точност до милиметър или дори по-малко.

 Изследователите са разработили електронен бастун с ехолокация, който помага на слепите хора да си представят заобикалящата ги среда и да избягват препятствията, включително онези на височината на главата, като например клоните на дърветата. „Основното ни вдъхновение за това изобретение беше впечатляващата ехолокация на прилепите“, казват Брайън Хойл и Дийн Уотърс, двама от изобретателите на електронния бастун.

 Какво мислиш? Дали невероятната ехолокация на прилепа се е появила в резултат на еволюция, или замисъл?