На повечето младежи не им се налага да се грижат за родителите си. Може да минат години, преди някой от родителите им да се сблъска със здравословен проблем.

 Въпреки това майка ти или баща ти може да се разболеят, докато си съвсем млад. Нека разгледаме два примера на млади хора, които се намират в таква ситуация.

•  Случката на Емалин

•  Случката на Емили

 Майка ми страда от синдрома на Елер–Данлос, хронично и болезнено състояние, което засяга ставите, кожата и кръвоносните съдове.

 Няма лечение за тази болест и състоянието на майка ми се влоши през последните десет години. Понякога животът ѝ беше в опасност заради ниските кръвни показатели, а при други случаи болката ѝ беше толкова силна, че ѝ се искаше да умре.

 Със семейството ми сме Свидетели на Йехова и събратята ни в сбора ни осигуряват голяма утеха. Например наскоро едно момиче на моята възраст ни изпрати картичка, за да каже колко ни обича и да ни увери, че винаги можем да разчитаме на помощта ѝ. Прекрасно е да имаш такива приятели!

 Библията много ми помага. Един от любимите ми стихове е Псалм 34:18, който гласи: „Йехова е близо до онези, които са със съкрушено сърце.“ Друг стих е Евреи 13:6: „Йехова е моят помощник, няма да се страхувам.“

 Именно този стих е особено важен за мене. Най–големият ми страх е, че ще загубя майка си. Много я обичам и съм благодарна за всеки един ден, прекаран с нея. Този библейски стих ми помага да гледам с увереност към бъдещето, независимо какво ще се случи.

 Но има и друго нещо, от което се страхувам. Синдромът на Елер–Данлос е наследствена болест. Майка ми го е наследила от нейната майка и аз — от моята. Да, аз също страдам от това заболяване. Но стихът от Евреи 13:6 ме уверява, че Йехова ще е „моят помощник“ и в това отношение.

 Междувременно се опитвам да се съсредоточавам върху онова, което имам в момента, и да не живея в миналото, нито да се тревожа за бъдещето. Мога да изпадна в отчаяние, ако сравнявам онова, което майка ми е в състояние да прави сега, с това, което правеше преди. Но Библията казва, че страданията ни са „кратковременни и леки“ в сравнение с надеждата за вечен живот без болести. (2 Коринтяни 4:17; Откровение 21:1–4)

 Помисли върху следното: Какво помага на Емалин да запазва положителна нагласа? Как и ти можеш да останеш положителен, когато се сблъскваш с трудности?

 Баща ми изпадна в депресия, докато бях в гимназията. Тогава сякаш моят татко изчезна и се появи друг човек. От тогава баща ми често го връхлитат отрицателни чувства, неоснователен страх и безпокойство. Той е в това състояние вече 15 години. Сигурно е болезнено да се бори с тъгата, макар че осъзнава, че няма никаква причина да се чувства по този начин!

 Ние сме Свидетели на Йехова и събратята ни от сбора, който посещаваме, много ни подкрепят. Те са много мили, проявяват разбиране и никога не карат баща ми да се чувства безполезен в сбора. Като виждам как се бори със своя проблем, го обичам още повече.

 Липсва ми моят татко, който не беше обзет от безпокойство и не страдаше, но беше щастлив. Чувствам се ужасно, че той трябва да води ежедневна битка с невидимия враг в ума му.

 И все пак баща ми полага големи усилия да бъде положителен. Наскоро, докато беше в труден период, той се стараеше да чете Библията всеки ден, макар и само няколко стиха. Това много го укрепи. Тази на пръв поглед дребна рутина се оказа жизненоважна. Затова наистина се гордея със своя баща.

 Харесвам стиха от Неемия 8:10, където се казва: „Радостта от Йехова е вашата крепост.“ Това е точно така. Радостта, която изпитвам, докато съм в сбора и си сътруднича с другите, ми помага да запълня празнината в сърцето си. Тази радост ми дава сили за цял ден. Примерът на баща ми ме учи, че каквато и битка да водим, Йехова винаги ще ни подкрепя.

 Помисли върху следното: Как Емили подкрепя баща си? Как и ти можеш да помогнеш на някого, който страда от депресия?